- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Тема: ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 25
Днес ще боядисваме яйца с нея. Има доста идеи ще видим как ще се получат![]()
Студено ми е, спи ми се, а се захванах да гледам Хобит, понеже "поне малко време трябва да прекараме като семейство", е то пък и то много ни е весело заедно така като гледам![]()
Става ми тъжно като я гледам така.
Не трябваше да е така, к'во се обърка и аз не знам..
Не заслужава да е така, заради няк'ви абсолютни идиоти.
Охх Великден е, а аз обичам козунак, тъй като го ям само по това време на годината
в момента се тъпча, като едно добро прасенце.![]()
А пък утре ще се чукаме.![]()
С яйца бе, да не си помислите нещо.
![]()
Последно редактирано от AnarchyBoy : 05-04-2013 на 07:54
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Днескааааа почваа няма търпение
Go Danamrk <3<3
Хубав ден ще е днес и вечерта ще е иделна
Цял ден релакс с хокей<3 а после купоннн
Идеално <3 и само да успея да го чуя и картинката ще е пълна.
Мнооооого домакинска работа имам. Ми лайкс ит. Ще си прочистя мислите покрай прането.Гордея се със себе си. Снощи бях точно това, което смятам, че трябва да бъда. И очевидно няма да спра да мисля за него. Ще продължа да го наричам химия и ще си го прибирам няколко пъти седмично в кутията от обувки в съзнанието ми. Всичко е тооолкова подредено <3
Някой хора не разбраха, че аз не влизам под шибания общ знаменател.
Държанието на някой хора, имайки предвид състоянието им, ама въобще не ги оправдава,
да бях няк'во леке дето 5 пари не струва, разбирам, да се държи така, но това е просто гадно вече.
Последно редактирано от AnarchyBoy : 05-04-2013 на 14:44
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Зелените са боядисани с боя от магазините, тъй като само тя се оказа безвредна (прави се от хлорофил).
Чисто жълтите са варени с коприва в тенджерата.
Червените - с брош.
Лилавите варихме в червено вино с оцет и сол.
Шарено-оранжавите са варени като всяко по отделно завивахме в кромидени люспички и после в чорапче.А пък чистите оранжави са потапяни вече сварени във водата от тези с кромида.
В горния ляв ъгъл има 3, които са почти неоцветени, но имат много интересни лилаво-сини шарки. Тях оставихме за 15-20 минути в сок от касис.
Nice, huh?
Толкова съм отвикнал да уча , че ме болят очите след 1 час четене. Още малко остана от тъпия маркетинг и почвам статистиката. Да свършва и от другата седмица нека разбиването започне !
Не искам да вали, не искам вече да ми е тъжно. Цяла нощ съм ревала, намери се кога да ми го натресат това. Тъкмо си мислех, че след месец ще сме си заедно и той ми каза, че му удължават времето
Не мога повече така ...![]()
При нас нищо не стана.![]()
Аз имах поне 100 идеи, накрая се ядосах и го накарах да боядисаме всички яйца с памук. Станаха хубави, но нещо не мога да им се зарадвам, след като имах толкова различни очаквания.
Добре съм иначе. Всичко ме боли, но се чувствам щастлива, истинско и пълно щастие ме е изпълнило.
И спря да се върти за миг земята..
И ние ги боядисвахме с памук по нейна идея и се получиха доста добре. Сложихме и някакви кристали докато се варяха та ефекта стана по - добър
Щастливо ми е. Жалко че сесията и наближава и ще пада голямото учене. Но пък имам някои идея да я разсея малко. Ще видим какво ще се получи.
ммм, странно усещане имам...нещо има да се случва, не обичам да е така...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Страхотен ден. Много добре ми дойде. Обичам си ги всичките.
Толкова е празнично наоколо,че се чувствам неблагодарна ...
..............
Знаех,че ще се случи.Влачих мисълта за това толкова много време,че мога да се осмеля да кажа,че съм крачила през ада.През личния си ад.Където той беше в ролята на демоните,на студа,на огъня... Бягах и бягах,хиляди пъти си мислих,че съм се измъкнала,но винаги оставах там,въртях се в кръг,понякога заспивах.
Исках промяна,жадувах я.Чаках да дойде отвън,защото аз най-балъшки хабях енергията си за бягане от реалността,от себе си,от всичко.И я получих.Промяната.
Докато си представях,болеше.Много.
Затова си мислих,че наяве ще ми бъде притръпнало,че ще се чувствам така,сякаш това е дежа вю.
Но пак боли ... и ме къса отвътре.
И така ми се иска да си спомня,че никоя фрустрация не трае за вечни времена.Че всичко минава...
ще ми се да изчезна
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Не обичам Великден.
Сутринта се замислих защо точно не го обичам.
Изникнаха ми няколко неща в главата, но никое не беше толкова важно и разтърсващо.
И въпреки това - не го обичам.
И все пак, в добро настроение съм.
Събитията около мен не са много готини, но усещам как лека полека започвам да излизам от гадния си период.
А когато изляза.. Някои хора ги чака изненада.
Искам мама! Не вярвах, че ще ми липсва, но вече нямам търпение да се върне. Имам един доклад за довършване и после ще видим защо, аджеба, е толкова яко по цял ден по корем да лежим.
Мразя да трябва да отговарям на "Христос Воскресе". Не искам.
Иначе имам куп работа на главата, но никаква мотивация за правене на каквото и да е било.
От сутринта само едно нещо ми е заело създанието и не мога спра да го мисля. Интересно е, приятно, може би, и все пак възниква въпросът DAFUQ?![]()
Не съм го виждала вече 3 дена, при ситуацията, че почти всеки ден сме си заедно и просто ми е някво безразлично към всичко. А страшно много искам да се върне.....
Яйчицата ми не се получиха, не ми харесват.
Не ми е празнично. Прекалено отегчително ми е да се правя на щастлива и празнично настроена към всички.
Да се усмихвам и да се правя на човек който не съм.. още по-отегчително.
А най-лошото е, че искам да си завра главата под възглавницата и никой да не ме пипа.. докато той не се върне.
Не съм очаквала, че ще ми е толкова сдухано за някакви 3 дена.. ужас, не искам да си помисля колко време няма да сме заедно през лятото... и то още от другия месец ще са по седмици....