Тема: ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 25

[HollyGolightly]

Пак безкраен ден се очертава, но се надявам да греша.

[anonymous708973]

Утре 6 часа на БЧК, после поне час в НАП, след което упражнения, разходка с куче и цяла вечер работа. Красота просто.
Дано поне намеря време да си направя супичка

[paradosou]

Страшно готин ден, няколкото инцидента съвсем си загубиха значението вече.
Утре имам класна по математика, а ми е недостатъчна подготовката. Весело.

[Ivaaaaa]

добре съм
научих толкова много за утре *горда*
лягам си, спи ми се та две не виждам

[SpiritInBlack]

Долна история.Думи нямам просто , думи нямам.

[xoxi]

Утре ще ми е пазарен ден, прежалих се. Въобще не обичам да обикалям магазини, толкова ми е скучно и не ми издържат нервите. Дано утре си харесам повечко неща, за да не ми се налага да търпя този тормоз отново в близкото бъдеще.

Защо не си лягам? Дразня се на себе си. Знам, че ще ми трябват поне още час-два да си чета книжката и докато си легна, ще стане време да си пия сутрешното кафе. Втора смяна ми беше времето да се наспивам, а вместо това си разбърках още повече графика и стана мазало.

[DisappointedDreamer]

Днеска най-добрата ми фрр има рд. Предусещам много шоколад и нищо правене. Хе-хе.
Bring it on!

[Cloud9]

Няма да се местя пък!

[draid]

Оле отвратително започна деня, като знам че няма изгледи да се оправи, направо не ми се мисли.

[Blab]

денят ми започна прекрасно!)
да продължи плодотворно и с любовни откровения привечер, били те на живо или телефонирани! мхм!

[Зайче..]

Мразя чувството, когато някой ми липсва ;/
Все още в мен я има онази малка надежда, че един ден нещата ще се наредят така, както винаги съм искала да бъдат.
Иначе днес цял ден мисля да релаксвам, че и без това няма какво да правя. Сигурно ще си избирам и татус, защото все още не съм решила какво да си правя
И нда, скуката ще е на макс докато не съм на училище.. пфпф

[Niakoitam]

Ох пак ми повъзродиха надеждичката вчера.Може би понякога в тези познавания има някакви известни вариации,знам ли? Интересното е,че другата по-различно време сякаш до голяма степен потвърди думите на колежката си и за двамата, а сякаш в миналото ни имаше разни съвпадения с това дето го беше казала.Хубаво де.Толкова време съм чакал,ще имам търпението да го изчакам търпеливо и тоя месец не разделяйки се с телефона си.Пък ако нещата наистина се наредят така какво пък ще изчакам още 4-5 месеца и за другото ми и още по-голямо желание.Иначе ще продължа да си живея мизерното животче както досега.
Иначе с нея бях напълно искрен рискувайки много,но пък не съжалявам за това.Мога да кажа,че дори се гордея със себе си.Но от друга страна ме човърка напоследък дали не се проявих като пълен егоист и не постъпих твърде егоиситчно.
А с нея пък трябва да се засеча в скоро време да я поразпитам как вървят отношенията им,защото имам усещането,че съдбата преди време реши да ми даде един доста добър и постоянен жокер.

[anonymous708973]

Утре 6 часа на БЧК, после поне час в НАП, след което упражнения, разходка с куче и цяла вечер работа. Красота просто.
Дано поне намеря време да си направя супичка

Учудващо добре вървя с графика.
Сега трябва да наваксам работа за 3 седмици за няколко (2-3-4 дни). Умната аз просто.

[sneering]

отвратително

[Al3ksandra]

По-скапано не съм се и чуствала.. От сутринта съм някаква много раздразнителна, и съм в отвратително гадно настроение.. ( А даже не знам защо... За капак на всичко и лошите новини и... така... кофти тръпка

[shmatarok]

С тая отвратителна магарешка кашлица не знам дали скоро ще посетя някоя лекция. Добре поне, че удължиха сроковете, ще мога да наваксам.
Вчера беше много забавно, въпреки че бях далеч от най-добрата си форма. Имам някаква надежда, че може би ще можем да се разбираме като се преместим в квартирата.
Купих си мега вкусните жестоки бисквити и ме е малко яд, че съквартирантката ми ги видя и се наложи да я черпя. Просто такова нещо не е за споделяне

[Violenza]

Ужасно разсеяна съм. Много ми пречи това!

[DisappointedDreamer]

Разочарована.

Утре си стискам палци по бизнес.

[anonymous708973]

Купих си мега вкусните жестоки бисквити и ме е малко яд, че съквартирантката ми ги видя и се наложи да я черпя. Просто такова нещо не е за споделяне

Какви?

Направих си мъфинките, доволна съм. Пак не спортувах, лоша аз!
Продължавам с работата и си стискам палци за утре в КАТ.

[AnarchyBoy]

Уморен, смисъл, по-скоро мързелив..
Шибана пролетна умора..

В неделя имам предварителен в УНСС и това ме плаши..
Но пък след изпита ще е забавно, смятам да я намачкам супер много.

[xoxi]

Шопинг терапия? Що за (диво) животно е това?
2 часа по магазините и цял ден съм като парцал. Ужас. Ако не бях толкова претенциозна, щях да си поръчвам онлайн и кракът ми нямаше да стъпи повече в магазин за дрехи и обувки. Направо не ги разбирам повечето момичета, които релаксират по този начин...
Нищо не ми се прави. Взимам си книжката и направо в леглото.

[NambyPamby]

Игнорирана. Кофти тръпка си е. Интересното е, че винаги получавам подобен шут в задника, когато си позволя да покажа загриженост и съчувствие към някого. Явно пак трябва да обърна палачинката и да се държа като абсолютен дебил с хората, за да получа нормално отношение.
Колкото повече се старая да избягвам излишни конфронтации, толкова по-надълбоко нагазвам.
На всичкото отгоре ме боли гърлото и да се разболея баш сега ще е просто върха на сладоледа.
От доста време съм в някакъв отвратителен период, в който всички възможни закони на Мърфи се сбъдват, а каръщината ми действува с пълна сила.

Дано поне плановете за лятото не ми отидат по дяволите, че тогава вече наистина ще я втасам.

[unbreakabl3]

Пълни смотльовци. Да си гледат работа. Само онуй нещо им е в акъла. А аз уж не съм някаква с разголени снимки у фейсбуку, показвам завиден умствен капацитет и пак не ме разбират... Търся споделяне, разговори... А те едните му каръци... лапешки акъл. И защо все с такива колкото мен се занимавам, като е ясно че при тях нищо няма да открия... Ама кво да направя, че такова ми е само обкръжението... Пф.

[Wednesday666]

Забавно ми е.
По-точно са ми забавни разни прости путки, ама без извинение го казвам.
Аман от провинциални селянки бе, ма и аз кво им се връзвам не знам, майка й мръсна.
Ще ме кара да се чувствам гузно за подобна простотия, която ама хич не е присъща на мацка на 20 вече.
Ебала съм й майката, никво внимание не й обърнах вчера, смятам днешната тактика да е същата, хич ми не е.
Имах я за по-умна, ако не това поне, че е над тия неща, а то кво се оказа. Ма няам думи.

А другата проста мънинка.. Нда, няа я обиждам. Снощи много ми се спеше и не се усетих, обаче ся загрявам.
Как може да е толкова жалка бе..
Довечера очаквам още новини от фронта на простите пикли.

Иначе, ако слънчицето ми се задържи днеска, а не се заоблачи пак, ще съм невероятно щастлива.

[Cloud9]

Да ви разкажа сега за женската любов. Започнах пробно една работа. Лесна ми се стори. И до колкото знам много доходна. Назначиха ме пробно. Имах месец,за да се справя и този месец щях да съм на минимална заплата. Абе парите са си пари. Та започнах аз. Ден едно. Невидима. В офис със шест жени, които не се харесваха особено много, но се обединиха в общата си ненавист към мен. Намразиха ме от момента, в който прекрачих офиса. Тази, която щеше да ме обучава, не си даде зор даже и името ми да научи. Три дена не ми и проговори. Само ако задада някакъв въпрос тя троснато и отегчено ми отговаряше. Ден четири. Сложиха ме на отделен компютър и ми кацаха "Работи". Попитах какво точно да правя. "Измисли си нещо" казаха те. Помъчих се доста. Писах, изучавах, правех това, което ги бях видяла да правят и те. Сключих дори сделка. Ден осми. Шефът ме извика в офиса си. За първи път видях спокойствие в очите им. Знаех за какво ме вика. Момичетата му казали, че не се вписвам в обстановката, че нямало да се справя с работата и че съжалява,че така се е получила. Имал нужда от момиче, но не може да намери подходящото. Искаше ми се да му кажа да си укроти кучките първо и после да мисли за назначаване. Не съм се вписала в обстановката? Вписах си се перфектно-те не ми говореха и аз не говорех с тях. Змийска му работа. И ето ме сега безработна, мъжът ми също напуска работа и майка му настоява да напуснем самостоятелния ни апартамент,за да живеем у тях в друг град. Да ама не! Писна ми да ми казват каква съм, къде да живея и дали се вписвам!Стига съм била послушна. Не ме интересува какво свекървата ще си мисли за мен, но аз не напускам милото ми уютно гнездо, за да ида на прикритото бойно поле у тях.