Приключвам с мъжете за неопределен срок от време. Бивши тръпки, потенциални такива - мерси.
Добре, че бяха събитията в последните два дни, за да се изясня най-после пред себе си какво (не) искам. За мое най-голямо нещастие, обичам. Търся го във всяко лице, което видя на улицата, моля се всеки път, когато светне дисплеят на телефона ми, там да е неговият номер, търся неговите черти във всеки мъж, с когото общувам. Надали ще е голяма изненада, ако кажа, че индивидът, с когото се срещам от известно време, прилича донякъде на него по характер. Най-тъжното е обаче, че "донякъде" всъщност е "доникъде".
Независимо какви ги надроби накрая, беше доста свестен мъж. Поне докато имаше интерес/изгода(все още не съм наясно кое точно беше) към/от мен. Всеки може да ме накара да се чувствам нещастна, той умееше да ме прави И щастлива, макар и в доста далечно минало време. Мислех си, че е боклук(какъвто е, всъщност) и е като останалите, ала малцина умеят да направят каквото трябва, когато трябва, където трябва. Бил е хитър боклук.
Не мога да започна нова връзка, макар и да се опитвах да се убедя в обратното. Буквално ми се повдига само при допира на някой друг, буквално единствената мисъл, която ми минава през главата е "ти не си Той".

Та да, взимам си отпуск преди да съм направила нещо, за което да съжалявам после. Няма нужда да се саморазрушавам, има достатъчно желаещи и без тва да ми помогнат.