Болна и безпарична съм, как трябва да се чувствам? Ако имах пистолет, щях да стрелям наред.
Да се е*а и в интуицията тъпа, винаги знам какво ще се случи предварително, а не мога да го предотвратя. По-добре да живея в блажено неведение, отколкото да преживявам прединфарктни състояния по никое време.
Излишно е да споменавам и как другите очевидно не са ми достатъчни, щом почнах да се саботирам сама... Върха на сладоледа.