Сиво, сиво, сиво... И не петдесет, ами двеста и петдесет нюанса на сивото. Боли за някой да си значел толкова и заради тъпото си поведение да изгубиш всичко, което си можел да имаш само допреди месец. Защо никога не успявам да си изиграя добре и докрай картите?... И сега? Да чакам или да продължавам? И двете болят достатъчно много... Страшно сиво. Единственият човек, на когото му пукаше за мен, беше жестоко прогонен от студеното ми, незаинтересовано поведение и е влюбен в друга. Как да го приема?!