
Първоначално написано от
SpiritInBlack
Не мога да повярвам.Сънувах я.Отново.Този път не се събудих с насълзени очи , не чупих чинии , а вместо това размишлявах.Може би все пак ми липсва , но за първи път от много време не успях да контролирам съня си.Ако макар и за секунда допусна, че е на база подсъзнателно възприятие , може би наистина не само аз не мога да и простя..Хммм. Гордостта не ми позволява да я потърся отново , а и би ме било срам.Защо ми са всичките умения , ако не мога да направя едното нещо , което наистина искам.