Продължавам да се надявам на чудо. Възможно е и да не го дочакам хич.
Много мразя такива on/off отношения. Или си с мен, или си без мен. Какво е това "иди ми-дойди ми"?! Въобще, нормално ли е хора на такива години да не знаят какво искат?
Ако продължавам все така да проявявам завидно търпение и да прощавам, ще се преквалифицирам в Майка Тереза на 21 век и ще чакам орден Стара планина от държавата.