Цитирай Първоначално написано от Blab Виж мнението
от седмици вече мечтая за Италия.
за смърт във Венеция, примерно:Д
абе, ясно.
вземи ме и мен, ще слушам! обещавам!

он:
времето е прекрасно, цял ден на въздух и разходчици, което обаче не ми оправи настроението, даже май ми го доскапа.
грееше слънчице и се чувствах прекрасно, докато не се събрах с хора. не знам дали е нормално толкова много да ме дразнят всички, имам чувството, че по шаблон са правени - еднакви копнежи, еднакви идеи, еднакви мечти, еднакъв стил на изразяване... Нищо интересно и отличаващо се.
намерих си с какво да си запълвам времето, ала не ме ощастливява докрай. имам си нужда от излизане сред хора и от забавления пак, обаче ако продължават нещата в същия дух, по-добре да си проспя младостта в нас, отколкото да троша нерви и финанси навън.