Цитирай Първоначално написано от NambyPamby Виж мнението
Same shit here
Липсва ми много, много, тооооооооолкова много, че съм прекалено малка да поберa толкова тягостно чувство в мен.
Щом, дори на пияна глава пак ми липсва многомногомного и въпреки всички останали на опашката ми липсва многомногомного, значи положението е многомного зле като цяло.
Искам просто да си признае, че и с него е така. Знам, че е така. Не може всичко да е било за тоя, който духа. Знам, че нещата, които каза, са били истина, както и знам, че му липсвам, защото кой нормален човек пази материалните спомени за друг без да го е еня за него? И кой нормален човек е наранен от мисълта, че другият продължава живота си и след него, щом привидно не го интересува? Не е възможно такава история да завърши по толкова нелеп начин. Не и когато са замесени такива чувства, не и когато е имало толкова любов. Отказвам да повярвам.
Не е възможно след толкова нови срещи, след толкова много други неща, след толкова много професионални ангажименти и пътувания, след толкова изпит алкохол, след толкова цигари, след толкова купони и толкова мъже един-единствен да продължи да заема същото място в сърцето ти без причина.
Само дето ми омръзна да се надявам и да чакам. И имам нужда от знак, наистина сериозен и смислен знак, който дори и песимист като мен не може да пренебрегне, за да разбера дали историята ми ще има щастлив край, или просто край.
Знам ли.Попринцип си мисля,че това май не трябва да го пиша,защото изобщо не е моя работа и не ме засяга.Но ти си типичният пример колко мазохистично може да се държи един човек и често най-вече жена спрямо себе си.И как от единият инат и вкопчване в нещо,което не и трябва може сама да проваля живота си.Напук на себе си и всичко останало.Ако искаш можеш да го преодолееш,но ти просто не искаш.Само се заблуждаваш,че искаш за да успокояваш съвестта си.Ако наистина го искаше все щеше да намериш някой в тази опашка, за която говориш,който поне малко да ти грабне вниманието.Миналото си е минало и понякога е по-добре дори и сама да останеш отколкото да се самонараняваш постоянно заради страха да сложиш най-накрая една голя точка и да продължиш живота си вместо запетая и да продължаваш да дълбаеш в миналото,което никога няма да се върне, просто поради една голяма нерешителност да направиш правилната крачка и да погледнеш в друга посока.