Блъскам, тръшкам, рева и не мога да се успокоя... Поредната безсънна вечер.. Съсипвам се заради човек, който просто ме използва.. И имам чувството, че всички са се наговорили да ме натъжават или ядосват. Писна ми добрите ми постъпки да остават неоценени. Писна ми да се раздавам за човек, който не само, че не дава в замяна, а иска все повече и повече...
Абсолютно същото. С тази разлика, че моя човек вече нищо не иска, а аз едва ли не му се моля да иска още и още.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.