Колкото повече го няма, толкова повече го искам. Shit! Как искам просто да мога да се насладя на свободата си. Даже всички момчета покрай мен ме дразнят вече. Искам да мога:
- да се отпусна,
- да мързелувам,
- да не ме е грижа дали съм хубава,
- да не ми пука за никого освен за мен,
- да го забравя за неопределен период от време, че съществува въобще,
- да спра да му гледам профила през 5 мин,
- да спра да си мисля за него,
- да спра да говоря за него,
- да спра да пиша за него,
- и да се сетя отново след година за него (тогава току-виж всичко е различно),
- да не ме боли,
- да ми е спокойно,
- да съм в добро настроение,
- да не ме занимават,
- да чета много, много, много и всичко друго да изчезне някъде,
- да не ми пише тоя и да не ме кани утре на дискотека, за да не трябва да му отказвам,
- да заспя и да се събудя след година...

И куп други желания от този сорт - депресивни. И всичко това заради него, мамка му! Като си помисля, че не ми дремеше въобще...
А и искам най-добрата ми приятелка. Ако може една година да имам само нея, едно легло, много шоколад и книги! Това ми стига напълно. След една година ще се върне в живота усъвършенстваната ми версия и ще имам, когото си пожелая (тоест него). И ще сме много, много щастливи и влюбени и няма да ги има филмите. И пак ще е толкова лудо, диво, екстремно... Най-най-хубавата ми любов... си отиде. Но ще се върне.