Апатично ми е. Липсва ми всякакъв живец тази седмица, искам само да си стоя в леглото на топличко с чаша горещ шоколад и бишкоти/маслени бисквитки и да гледам филмчета. А не да се наливам с по половин литър кафе на ден, да ям букви и да изтрещявам стабилно, щото не стига, че са написани само простотии, ами и са усложнени супер малоумно. 1 изречение от 10 думи става половин страница заради куп излишни вметнати части и обърнат словоред.
Имам нужда от почивка, от сън, даже куфарите не искам да стягам, просто да съм си в нас, далеч от други хора. С нереално изнервящи индивиди ми се налага да общувам всеки ден и освен да друсам денонощно валериани, друг начин да ги изтрая, без да избухна в скоро време, не виждам. Само дебнат за чуждите грешки, за да злорадстват, ровят се в чуждите животи и размахват яростно пръст, пък не се виждат те самите какви са. Самочувствието и увереността привидно са високи само дето отвътре тресат яко комплекси.
Разни досадници от близкото минало и слабо познати субекти нямат милост и ми убиват по един неврон всеки път, когато решат, че явно днес е денят, в който ще съм благосклонна и ще благоволя да им обърна внимание, пък на мен единственото ми желание е просто да се пренасочат към нещо лесно с дупка и да не ме занимават повече.