Ужасно се чувствам всъщност.
Не знам що за егоистично същество съм станала.
Виждам точно колко съм в грешка, знам какво искам и знам, че мога да го имам на момента.
И в същия момент ината ми крещи "Не!".
И защо ли, шот се притеснявам да не стане отново както преди.
Знам, глупава съм, знам, че ще съжалявам ужасно много. Аз вече съжалявам.
К'во правим, когато разума казва едно, сърцето друго..

И пак имам 100 неща да върша. Как ще изнасям днеска лекция умът не ми го побира, обаче ще се наложи.
И без това от не знам колко време вече се правя, че нищо ми няма и съм супер щастлива,
днес няма да е изключение..