Просто веднъж искам някой да ме изслуша. Само един път аз да говоря, а не да се налага да бърша нечии сополи. Искам някой да ми обърне внимание и да ми каже, че всичко ще бъде наред, че това е просто един лош ден и утре, когато се събудя няма да има и помен от днешната случка. Омръзнало ми е все да помагам с чуждите проблеми и да се усмихвам, все едно, че в моя живот всичко е 6. Ами не е. Толкова болка, физическа и емоционална до сега не ми съм изпитвала. Все едно, че всичко се срина под краката ми и не ми остана нищо.
Как можах да си позволя да стигна до това положение? Независимо какво става, аз винаги се усмихвам и съм положително настроена, а сега вече наистина нямам сили за тази игра...не мога повече така. Няма и смисъл. Ама сама и съм си виновна, за толкова години едно нормално приятелство май не съм изградила, след като в момент като този съм сама с компютъра си, вместо с някой близък. Заобиколена съм от използвачи с много проблеми.