козунак, козунак, козунак ;(
Наспах се иначе и съм готова с всичко, що трябваше да бъде направено.
Канят ме довечера на онова огромното парти, ама май не ми се ходи?! Нещо ми е болнаво сякаш... и нз да ходя ли, да не ходя ли...
И какво си позволява да ми държи сметка тоя, никакъв не ми е, че да ми казва къде да ходя и с кого. Егати обсебващото индивидче, аз какво съм му виновна, че е толкова ужасен и не го огрява никоя. Да не съм Майка Тереза, че да мисля за чуждите чувства. Много ме дразнят такива хора - аз съм си направила сметката, извлякла съм си плюсовете и минусите, преценила съм си дали искам да се занимавам с не или не, и ми цъфва някакъв там да ми се бърка в кви отношения съм била с еди-кой-си. Да бе, да. Нях, нямаше да ми пука толкова, ако не ми пилеше на главата вече цяла седмица.
Като изключим това, съм перфектно! Само че идва момента, в който пак трябва да готвя и ми става лошо.