Тия хора от випуска наистина все едно ми четат мислите.
Тъкмо тия дни споделих тук,че ако до 1ви юни никой не се е сетил мисля да ги сръчквам и вчера чета събщение в миналогодишната група,че има насрочена дата за 14ти в едно ново заведение.

Иначе вчера усетих пак и отново онова неприятно усещане.Винаги съм бил уважаван от поне по-голямата част от момичетата.Усещам понякога дори и леко нескритата радост на дори доста красиви момичета,които не са ме виждали от повечко време,та даже и не чак от толкова много от това че ме виждат.Разбира се и аз се радвам да ги видя. И в следващият миг ме прерязва като нож мисълта как съм си сам и как искам да съм съвсем друг човек всъщност...