Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
Има нещо, с което не съм съгласна, но не мога да го оформя като стегната мисъл... Нещо като: не винаги "НИЕ" е над МЕН или НЕГО. Дамн, ще пиша пак.
Аз мисля, че разбирам какво имаш предвид. В нашето положение и двамата сме егоисти. Не го правим за заздравяване на връзката или нещо изобщо свързано с Нас като двойка. Правим го, защото го искаме по отделно. И аз, и той още преди да се съберем говорехме как умираме за семейство. Аз съм малко чалната в това отношение, още от 7ми клас искам просто да намеря човекЪТ, да заживея с него, да се оженим, да си народим (родя?!) бебета и т.н. Ама съм си такава и така ми е добре. Пък и намерих човечковчето, 'дето и то е такова, и... <3 (:

Пиши пак, ако ти се пише. Приятно ми е да ги обсъждам тези работи.

Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
Пири, от година и половина сте заедно и веднага почнахте да живеете почти насаме?
Веднага започнахме да живеем САМИ. Ама веднага-веднага. Още от първата седмица. (: Но, по стечение на обстоятелствата, от есента нямаме тази възможност, защото майка му на него се премести в апартамента му, а брат ми дойде да учи в същия град и се нанесе в апартамента ми. И...останахме без private space. Затова така тръбя нон-стоп из форума колко ще ми е кеф да си имаме НАШЕ си местенце.

Цитирай Първоначално написано от granger Виж мнението
имам мегамного да уча по история! Адиос!
Многомного ти стискам палци на изпита!!!

Он: Търсенето на квартири се оказа по-трудно от предполаганото...Вече се чувствам скапана, а всичко, което правим е да седим, да се ровим по сайтове и да звъним телефони...Бъх.