Тема: ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 25

[Niakoitam]

Разцъквам си в Google Street View и в съзнанието ми отново се завърна един въпрос макар,че случката се разви преди минимум 6 месеца, а може и повече да е било и ми е доста мъгляво.Дали е игра на съзнанието ми или наистина като по филмите сме били на една ръка разстояние по напълно случайно стечение на обстоятелствата и сме се разминали без дори Здравей да си кажем,защото не сме се познали.Чак впоследствие ми хрумна.А София не ми е толкова позната.Та случката беше следната: Слязохме с баща ми от трамвая на една спирка.Обаче понеже не знаехме къде е най-близката спирка за връщане или нещо такова баща ми спря едно задаващо се момиче и я попита.Тя доколкото можа го опъти.С нея не се гледахме директно и някакси погледите ни се разминаваха.Не си виждахме лицата директно.Впоследствие пак си помислих,че е игра на съзнанието ми поради желанието ми,но гласът,интонацията и,визията и сякаш отговаряше.Дори мисля,че беше на високи токчета(за това не съм обаче сигурен,може и да не беше) и ръстово по този начин беше около моята височина,което впоследствие разбрах,че пак може би се припокрива.Както казах мъгляво ми е и София не ми е много позната,но сега се вгледах и в една трамвайна спирка.Дали пък не беше точно тази??? Придобива някакво усещане на познатост в мен.Сякаш някога съм бил там макар и да не съм знаел,че точно там се намирам,а ако е така вероятността за случайно засичане се увеличава,защото тази спирка е много много близо до тях.