Дай и аз да се отчета набързо.
Време за мен си...накъсано.Нормално за лятото и особено пък,когато баща ми си е почивка.Не се знае какво ще му скимне и кога.
Настроение...нормално уж.Нещо ми е някак малко самотно, чегрътливо и т.н.Иска ми се да и пиша,обаче не ми се ще да кажа Здрасти и да стана. Емоцията от сбирката на випуска,която в повечето случаи ми повишава бая настроението и ми държи доброто настроение някои и друг ден започва да зачезва осъзнавайки,че вече това е останало в миналото.Връщам се в сивото си и сигурно,но безинтересно и безпроспериращо ежедневие.

Иначе на вторият етаж,където сме, точно върху едната търба на простора над терасaта на кухнята и под лозето ни дето се качва там са си направили гнездо двойка някакви шарени птички.Пеят си ни много хубаво отвреме навреме и даже ги и снимахме,но така и все още не можем да разберем канарчета ли са,синигирчета ли или славейчета.Онзи дне даже без да разбере,че са там баща ми явно им е напръскал гнездото с препарат срещу вредители по лозята,но нищо им няма.Вчера бърка в гнездото и напипа две яйца.Но като че ли още не са напълно готови и може и да има още впоследствие.

Иначе искам да споделя и едно много готино стихотворение,което е свързано с един дето му викат Болен Лидеров и не е лично творчество:

Болен ми лежи Сидер войвода.
болен ми лежи под овча кожа.
Народът го търси, ламята съска.
а той се навел – по нисък от гъска.

Ах майно льо мила, съдба проклета.
Нима ще е кратък живота на кабинета.
Аз дупце им дадох и сега за беля,
Народа излезе и всичко разбра.

Аз исках бе, майчице, само годинка.
евраци да пръскам, макар под сурдинка.
Аналната болка голяма, ти казвам.
Добро поведение трябва да спазвам.

Догана разпори ми сладкото дупе.
С тоз ятаган отреден за мамути.
Станиша ми здраво устенцата пръсна.
”Атаката”, майко, не мой пак възкръсна.

В тоз ред на думи, в тоз анален аспект.
Бих могъл да редя думи безчет...
Но има ли смисъл, аз народен поет.
свиня да възпявам, макар и в коплет.