"In a manner of speaking
I just want to say
that I could never forget the way
you told me everything
by saying nothing.

In a manner of speaking
I don't understand
how love in silence becomes reprimand,
but the way that i feel about you
is beyond words."

Не мога да кажа какво ми е. Безмълвно хубаво ми е. Някакво такова, ако изобщо това минава за описателно. :'3
Нямам представа на какво се кланям и пред какво изпитвам страхопочитание, но съм благодарна на всичко свръхестествено, което съществува, че съдбата ми по такъв начин се е забъркала благодарение на адски много неща, които не са зависели от мен...
Обичам човек с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялото си съществуване и със съществуването на всичко наоколо и отвъд границите на човешкото... Но това го прави и отвъд границите на думите.
Тишина.
И друго няма.
И това е всичко.