Никога не съм стигала до тук,че да изливам чувствата си във форуми и да искам мнение от хора който не ме познават, но имам нужда да го направя ... с едно момче съм от 5 месеца. Всичко започна като на шега поне за мен мислех ,че е поредната заигравка и до там ,но за толкова малко време нещата станаха много сериозно и ми хареса .. Всичко беше чудесно ,но той е много нервен. На 2 пъти се случи да ми крещи за някакви глупости и вчера се скарахме защото аз се цупя и сърдя,но нали такива сме жените. Той пък започна да се държи супер гадно цял ден ,почувствах се все едно съм някакъв боклук и реших да си отида ..а ,да заживяхме заедно ..аз съм студентка 1ва година и веднага се лепнах за тази връзка даже не знам как стана..но ,както и да е казах му ,че си отивам че имам нужда да остана сама ...той полудя ,заключи ме не ме пускаше накрая отвори вратата ,хвърчаха багажи абе циркове ..в агресията си толкова полудя ,че си отивам,че ме уцели с нещо по главата .каза ми ,че ако сега излезна от тази врата повече никога няма да се върна и аз казах добре, въпреки че не исках това..просто искам да ме уважава .. много съм наранена и не знам дали да му простя,защото го обичам и знам ,че и той ме обича...но, това ли трябва да е любовта .. да се нараняваме ,да се караме а после да искаме всичко да е все едно нищо не е било. Винаги единия да се опитва да тъпче по някакъв начин половинката а после да си говорим колко много се обичаме...дали любовта е достатъчна и дали можеш да си с някого без да се наранявате и в същото време да се обичате ))