Най-дългата раздяла беше за около месец и половина.
Трудничко беше, нормално е.
Но по този начин се научих да ценя още повече всеки един, дори и малък, прекаран миг с него.
Имаше ревност от моя страна, но смятам, че беше в нормални граници.
Имам страшно силно доверие на човека до себе си, никога не съм се съмнявала, че може да има друга жена, за колкото и време да се наложи да сме разделени.
И не, нищо не се промени. Не и в негативно отношение, само в положително.
Защото специално за нас двамата мисля, че чувствата и самото запазване на отношенията ни е по-важно от една наложила се, временна раздяла.