Днес стават година и четири месеца откакто съм така. Колкото и време да прекараме все не ми е достатъчно. 7-8 часа и пак ми е гадно, като си тръгвам. След 2 дни решавам, че ми се иска да съм сама, но ми писва след половин час и искам пак да го видя и да го прегърна.
Въпреки това не смятам, че изпадам в крайности или че съм сляпа за проблеми или недостатъци. Съвсем здравословна любов е.