.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4
  1. #1

    Какво бихте ме посъветвали?

    Здравейте, на 24 години съм. Преди година срещнах едно момиче което постепенно ми влезе под кожата... по същество.. ходихме няколко месеца преди да диагностицират баща и с неизличима болест. Дадаха му три месеца. Тя тотално се промени.. отдръпна се.. и е разбораемо. Дадах и мястото пт което имаше нужда. И започнах анонимно да помагам на семейството и с 90%от заплатата ми.. купувам лекарства. На баща и и им плащам заема по къщата, направих и семеен подарък билети за семейството и до Азия преди баща и да почиме. (Да поясня давам и на нея парите, нп съм анонимен за родителите и, защото не ме познават) . Преди две седмици почина и 28годишната и сестра и тя не можа да го понесе.. игнорира ме от тогава. Пак я разбирам.. не и се натрисам.. помоли ме да не и се обаждам никога повече, знаю че това е момент в койтп тя е объркана.. тъжна и има мнпгп агресия събрана в нея която я изкарва . Притеснявам се за нея.. дали ще е добра идея да се свържа с брат и , който също не ме познава.. и да го помоля да му давам на него пари да се грижи за нея след като той е най близък в момента с нея?.. започвам да съм разсеян, не се справям добре в работата защото си миля за нея и как да и помогна.. колегите ми казват да я оставя.. но това не е вариянт. Просто бих искал мнение на непознат който не е афектиран. . Как бихте се чувствали на нейно място и какво би било добре да направя от разстояние? Опитвам да запазя спокойствие но но ми е тежко всичко което съм постигнал до момента може да се срине ако продължавам да съм в това състояние. Да и дам ли възможност тя сама да ми говори.. или след месец да я потърся аз?

  2. #2
    Мега фен Аватара на Amore-Mio*
    Регистриран на
    Jul 2012
    Мнения
    4 596
    За момент спри.
    Направил си предостатъчно, сега е време просто да се отърси от всичко случило се. Въпреки, че наистина някак грубо е постъпила с теб, тъй като си бил през цялото време с нея и в момента някак не мога да я оправдая напълно. Но загубата на баща й - наистина съжалявам, но я остави сама да ти проговори.
    А колкото да другия въпрос - предполагам те и сами биха могли да се издържат.

  3. #3
    Звучи ужасно случилото се. Отдръпни се за малко, явно преживява ужасно трудно нещата... Евала за това, което правиш, но може би ѝ трябва някакво време...
    Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.

    http://www.vbox7.com/play:21a70aa5

  4. #4
    Голям фен Аватара на DENKAZ
    Регистриран на
    May 2010
    Град
    В реалността
    Мнения
    773
    Направил си толкова много неща за нея, а тя се държи така?
    В такива трудни моменти, обикновено човек се обръща към хората, които обича, които биха я утешили. Нима не те обича?
    А това "не ми звъни никога повече" направо си е пълен игнор, много грубо.
    Schhh! Hear the silence...

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си