баланса материално и духовно

[DoctorSatan666]

не мислите че хората вече живеят в един нихилизъм мислят само как да изкарат и утре и забравят за така наречената душевна храна

под душевна храна не казвам да идеш на църква да се молиш и тн а просто да направиш нещо където нямаш печалба
нещо за другите и тн нещо от което просто печелиш някаква вътрешна радост или това е забравено?

Първо да изясним понятията... Какво разбираш под нихилизъм? Аз съм до голяма степен нихилист (от чисто практическа гледна точка) и това е в следствие именно на духовното проникване в същината на нещата. Защото това е духовното - невидимото, онова което е "отвъд". Да смяташ, че духовното е да правиш нещо за другите или да се наслаждаваш на залеза (примерно), е повече от наивно. Духовното в никакъв случай не се изразява в определени действия, който като ги правиш значи си "духовен". Тези действия се явяват по-скоро РЕЗУЛТАТ(следствие) от едно духовно вътрешно израстване, а не са условие на поредната скалъпена идеология или религия , те не са метод към постигане на "нещо" или изживяване като "някой".
Нихилизмът значи апатия, безразличие и незачитане на общоприетите представи за това кое е ценно, истинско, важно. Почти всички хора имат изградени такива представи, а при най-простите и бездуховните, те дори са повече и по-утвърдени. Обикновения човек толкова е потънал в своите малки борби, че да си говорим за нихилизъм при него е абсурдно. Той си има своя система за това кое е важно(хляба, ракията, работата, колите, жените и т.н.) т.е. той живее с идеята, че всичките тези неща са важни, а това не е нихилизъм. От другата страна са пък ония, които разиграват сценки, както сред околните, така и в себе си. Те вечно искат де получават любов, да помагат, вечно страдат от някой и от нещо, имат някаква "дълбока душевна рана", постоянно искат да се радват на живота...Но всичко това са глупости. Тези хора са псевдо-интелектуалния вариант на онези, които описах по-горе, дето живота им се върти около ракията и мачовете. Та нихилизма няма нищо общо с липсата на душевност. Даже е обратното, нихилизма е част от духовното. Той е отричане и събаряне на всички онези чужди лъжи, около които човек гради реалността си. А това е първата стъпка към духовното. Заеби разходките край плажа и гледането на звездите, тези неща не правят човека духовен. Правят го просто поредния псевдо-интелектуален идиот, разиграващ малките си театри в главата си ... Игри на нужди, на вътрешни радости и чужди страдания. Повечето запълват тези нужди чрез фалшив алтруизъм. С отчаяната идея че ако вършат нещо добро, някой някъде там ще ги оцени и ще ги обича, ще има нужда от тях.
А духовното, то е далеч отвъд тези вътрешни театри.