баланса материално и духовно

[DoctorSatan666]

демек лекарите не ти помагат полицаите и те да не говорим за пожарникарите

Помагат ти защото това им е работата, някои го правят за пари, други така се чувстват удовлетворени, за други пък е въпрос на дълг и чест - все неща които се случват само в главата на тоя дето ги прави. Но никой не ги прави заради теб, прави ги от себе си и заради себе си. Нямам нищо против това, нито го казвам с негативизъм. Това е нормално и съвсем разбираемо. Изтъквам го от гледна точка на това че приказките за алтруизъм, ако не лицемерни то поне са ... неточни.

ако живееш еднообразния живот за който говорих по-горе пак го правиш за себе си

Каквото и да правиш, все за себе си го правиш. Няма бягство от това. А и няма и защо. Себе си единственото нещо, което винаги ще притежаваш. Но тук под "СЕБЕ СИ" нямам предвид всички онези неща, в които хората намират себе си(име, семейство, родина, работа, принадлежност и т.н.) Говоря за онази първоначална вътрешна природа, която съвсем не е определена от някакви обществени етикети(добър, лош и т.н.).

под храна за душата разбирай твоята душа не на някой друг

Това твойто не е храна за душата, а храна за егото. Егото е създадено от обществото, то не е твое (нищо че го възприемаш като такова), още по-малко пък е твоя душа. Помагането на някой като добродетел е валидно единствено в рамките на обществото. Обществото ти дава един образ който да запълваш с добри и лоши неща. Като правиш добри, храниш този образ и се чувстваш горд и щастлив от себе си(своя образ). Но душата няма защо и от какво да се храни.
В този случай помагането е храна за егото, защото понеже обществото ти е казало че е добре да помагаш на другите, ти като помагаш се чувстваш горд и значим. Ако ти бяха казали че да убиваш е добре, пак щеше да се чувстваш горд(ако беше убил някого). Но тези неща нямат нищо общо с изначалната човешка същност(душата).


Оффф тоя разговор е безсмислен. Опитвам се да ти обясня неща, за които се иска съвсем друго ниво на мислене. Няма да стане така. Не искам да ставам груб и да наричам нещата с истинските им имена, затова ще спра дотук. Очаквам същото от теб.