Здравейте, аз съм на 18, а бившата ми - на 16. Това беше първата ми връзка. Тя скъса с мен наскоро и от тогава насам не мога да си я избия от главата, нямам апетит, не ми се прави нищо, все ми е едно за всичко, и не виждам смисъл в живота без нея (няма да се самоубивам). Изглежда, като че не й пука за мен, нито за това, че сме се разделили, а уж много ме обичаше. Когато питам приятелите й за нея те казват, че тя не била тъжна и не говорела нищо за мен. Когато съм наоколо се смее постоянно, прави се, че не съществувам, щастлива е през цялото време и постоянно се закача с други момчета, с които преди не си е и помисляла да общува. Не знам как да се оттърся от нея. Дали наистина не и пука за мен или само се преструва? Как да я забравя възможно най-бързо и да продължа напред (или трябва ли да я забравям).
Ето какво стана между нас, в случай, че ще помогне:
Връзката ни продължи г/д 7-8 месеца. В началото тя ми се радваше, излизахме всеки ден, говорехме постоянно и знаех, че ме обичаше. В следствие тя започна да не ме вписва в плановете си, като винаги бързаше да се прибере, когато беше с мен, "не можеше" да излиза с мен, защото "нямаше време" (ако обичаш някого и той/тя ти липсва винаги би могъл/а да намериш време за другия, нали?). Нищо, че излизаше с други хора, вместо с мен. Не ми обръщаше достатъчно внимание. Не ми звънеше (през цялата връзка да ми се е обадила 2-3 пъти), не ми пращаше съобщения. Нищо. Казваше колко много и липсвах, пък не полагаше усилия да ме види. На мен много ми пукаше за нея, щях да отида навсякъде и да направя всичко за нея, но се съмнявам, че тя щеше да го направи за мен. Да не говорим как флиртуваше с други момчета и ме караше да я ревнувам, като им правеше комплименти от типа "Ти си най-красивото/умно момче, което познавам, жалко, че не живееш наблизо...Общо всето по едно време ходех сам със себе си. Само статуса във фейсбук ни държеше заедно. В началото на тази година, обаче, ми писна от това, говорих с нея - нямаше ефект. Постоянно ми беше гадно и нямаше с кой да си поговоря за това, а тя наистина не направи нищо по въпроса, когато и казах какъв е проблема. Просто продължи да си прави нейното. Реших да действам като нея. Така да бъде. Започнах да се изолирам от нея, не я търсех (с дни не влизах във фейсбук и тя не се поколеба да ме потърси на друго място, фейсбук беше единственото място, където ми пишеше, не дай си боже в болница да отие човек, няма да разбере с дни...пфф). Продължих да не я търся, да се изолирам и така нататък, докато един ден "приятелите" ми ме попитаха как върви между нас двамата с нея. Казах им, че не се получава добре напоследък и как тя не се отнася добре с мен, и те хайде, клюките, изкараха я зла, гадна, че аз съм я клеветил и какво ли не. Звъняха и и я заплашваха да се държи с мен по-добре и какво ли още не... Иии на другия ден чух думите "искам да сме си само приятели", подавайки ми ръката си за ръкостискане. Не ме разбирайте погрешно , през цялото време я обичах, и още при това, макар и не толкова, но все пак...