Винаги съм имала надеждата, че някога нещо ще се промени и повече няма да бъде така.. и все още я имам... може би е въпрос на време.. но колко е това време...
Някак си знам, че можем да се оправим, но от друга страна вече съм толкова уморена. Може постоянно да ми казва, че ме обича, и че не може без мен, но аз искам да го видя по-някакъв начин. До една степен го разбирам, защото никога не е правил нищо за никой, но все пак щом аз съм "всичко", не трябва ли да се потруди? Поне нещо мъничко.. някаккъв прогрес, за да можем да полетим отново заедно...