wild hearts cant be broken

[KumchoValcho]

напоследък изгубвам себе си в мъгла от объркване и духовно преориентиране
и същевременно съм точно в окото на бурята, в нулата, от където мога да тръгна на където пожелая. така го чувствам поне.
чувството за нереалност ме обзема много често и не мога да разбера кое точно е истина, и кое само е прието за истина. Съществувам ли, или всичко е една халюцинация. Виждам живота като през едно дебело стъкло, през което не мога да премина понякога, неспособен да изживея пълноценно случващото се. Няма ме мен в цялата картина. Всичко е тихо и пусто.
и дали наистина има истинска истина или всичко е просто въпрос на гледна точка. самото твърдение си противоречи.
ако "няма истинска истина", то приемам, че това е истина. Значи може и да греша. слава богу