Някой тук интересува ли се от поезия? Четете ли, пишете ли?



Ето нещо което аз съм написал. Не бих го определил точно като философия, но какво пък...


Пясъчен човек

Аз съм пясъчен човек
и безмилостен бурен вятър
надалеч ме разпилява
отвъд безкрайния хоризонт...

Натрошен и изсъхнал
разпадам се бавно
И със смъртен поглед извръщам очи
към сетната олющена песъчинка...

А вятърът фучи, ехти, зове...
зове да брулим заедно
из ширините на вечната пустош...



Гробище

Мраморни гробове,
покрити с изкуствени цветя.
Издигнати каменни мостове
между живи и мъртви лица...

Свраки злобно пеят във дъжда,
Гората приглася на мрачния вокал
И забити в подгизналите дървета
стърчат некролози, охвърляни с кал.

Гледат ме безброй лица
на забравени нечии любими.
Години, семейства, имена
гният по дървета, неразличими.

И нечия печал там
във формални фрази скрита,
издигната в слова гръмки
лежи съдба почти честита.

Сиво стърчат обраслите гробове
стари идоли на забравена скръб.
Костите гният, а лицата стоят
издълбани върху мраморния гръб...

А дали мъртвеца прояден
от червеи в майката земя
дали помни още лице и име
в звуците на тихата ръмя?

О ти, прогнил брате
потънал в трайна глухота,
свободен си ти вечно
от хората и техните лица.

Хъх, второто е доста мрачно. Между другото, много обичам гробищата.