Поезия

[DoctorSatan666]

Някой тук интересува ли се от поезия? Четете ли, пишете ли?



Ето нещо което аз съм написал. Не бих го определил точно като философия, но какво пък...


Пясъчен човек

Аз съм пясъчен човек
и безмилостен бурен вятър
надалеч ме разпилява
отвъд безкрайния хоризонт...

Натрошен и изсъхнал
разпадам се бавно
И със смъртен поглед извръщам очи
към сетната олющена песъчинка...

А вятърът фучи, ехти, зове...
зове да брулим заедно
из ширините на вечната пустош...



Гробище

Мраморни гробове,
покрити с изкуствени цветя.
Издигнати каменни мостове
между живи и мъртви лица...

Свраки злобно пеят във дъжда,
Гората приглася на мрачния вокал
И забити в подгизналите дървета
стърчат некролози, охвърляни с кал.

Гледат ме безброй лица
на забравени нечии любими.
Години, семейства, имена
гният по дървета, неразличими.

И нечия печал там
във формални фрази скрита,
издигната в слова гръмки
лежи съдба почти честита.

Сиво стърчат обраслите гробове
стари идоли на забравена скръб.
Костите гният, а лицата стоят
издълбани върху мраморния гръб...

А дали мъртвеца прояден
от червеи в майката земя
дали помни още лице и име
в звуците на тихата ръмя?

О ти, прогнил брате
потънал в трайна глухота,
свободен си ти вечно
от хората и техните лица.

Хъх, второто е доста мрачно. Между другото, много обичам гробищата.

[defender]

Аз не съм писал стихове, но това ми харесва:

"Невидимото

„Бог никой никога не е видял.
Ако се любим един другиго, Бог
пребъдва в нас” (Йоан. 4:12).

1.
Поисках в порив чист
да видя аз душата си – невидимата моя,
която в мен живей и свойта власт
въздава в мисъл, чувство и във воля.
Но колкото ревниво да се взирах
аз чувствах я, ала не я намирах.
2.
Тогаз да видя жадно се заех
невидимия Бог. И помня още,
как денем молех се, но без успех,
как търсех Бога сред звездите нощем…
Но колкото усърден и да бях,
в безкрайния всемир не Го видях.
3.
И чух: „Безумецо, що дириш ти
невидимото със очи да зърнеш?!
Виж брата страдащ и го навести!
Побързай мъката му да прегърнеш!”
аз сторих туй. И в моя ближен тих
и Бога, и душата си открих."

Архимандрит Серафим

[npp]

Аз не съм писал стихове, но това ми харесва:

"Невидимото

„Бог никой никога не е видял.
Ако се любим един другиго, Бог
пребъдва в нас” (Йоан. 4:12).

1.
Поисках в порив чист
да видя аз душата си – невидимата моя,
която в мен живей и свойта власт
въздава в мисъл, чувство и във воля.
Но колкото ревниво да се взирах
аз чувствах я, ала не я намирах.
2.
Тогаз да видя жадно се заех
невидимия Бог. И помня още,
как денем молех се, но без успех,
как търсех Бога сред звездите нощем…
Но колкото усърден и да бях,
в безкрайния всемир не Го видях.
3.
И чух: „Безумецо, що дириш ти
невидимото със очи да зърнеш?!
Виж брата страдащ и го навести!
Побързай мъката му да прегърнеш!”
аз сторих туй. И в моя ближен тих
и Бога, и душата си открих."

Архимандрит Серафим

бива (си) го това

[RagioL]

Цитати от книга на мъртвите броят ли се?

[DoctorSatan666]

Броят се... поствай.
А междувременно...

От Томас Стърн Елиът


Ние сме кухите хора
ние сме натъпканите хора
покланяме се заедно
шлемове пълни със слама. Уви!
И сухите ни гласове, когато
зашепнем заедно,
са тихи и безсмислени
като вятър в сухата трева
или като миши стъпки върху счупено стъкло
в нашия сух килер

очертание без форма, нюанс без цвят,
парализирана сила, жест без движение

Тези, които пресякоха с отворени очи
другото царство на смъртта
ни помнят — ако изобщо ни помнят —
не като загубени устремени души, а само
като кухите хора
натъпканите хора.
II

Очите, които не смея да срещна й сънища
в сънищното царство на смъртта
те не се явяват:
там, очите са
слънчеви лъчи по счупена колона

там, едно дърво се люлее
и гласовете са
вътре в пеенето на вятъра
по-далечни и тържествени
от падаща звезда.

Нека да не доближавам
сънищното място на смъртта
нека също да надяна
такива свободни дегизировки
палто на плъх, гарванова кожа, пресечени петолиния
на нивата
и да се държа както вятърът се държи
да не доближавам —

не тази крайна среща
в помръкналото царство
III

Това е мъртвата земя
това е кактусова земя
тук каменните идоли
се издигат, тук получават
просбите от ръката на мъртвеца
под мигането на падаща звезда.

Така е то
в другото царство на смъртта
да се будиш сам
в часа когато ние
треперим от нежност
устни които биха целували
образуват молитви към счупения камък.
IV

Очите не са тук
няма очи тук
в тая долина на умиращи звезди
в тая куха долина
тая счупена челюст на нашите изгубени царства
в това последно място за срещи
опипваме заедно
и избягваме говора
събрани върху този бряг на подутата река
без зрение, освен когато
очите отново се появяват
като вечната звезда
многолистна роза
в помръкналото царство на смъртта.
Надежда само
за празни хора.
V

Хайде да се завъртим около бодливата круша
бодливата круша бодливата круша,
хайде да се завъртим около бодливата круша
в пет часа сутринта.

Между идеята
и реалността
между движението
и действието
пада Сянката
Защото Твое е царството[3]
Между понятието
и творението
между чувството
и отговора
пада Сянката
Животът е много дълъг
Между желанието
и гърченето
между мощността
и съществованието
между същността
и падението
пада Сянката
Защото Твое е царството
Защото Твое е
Животът е
защото Твое е Цар…

По тоя път светът завършва
по тоя път светът завършва
по тоя път светът завършва
не със взрив а с хленч.

[RagioL]

О, ти, сияние сред самотностите нощни,
бог на кръга лунен, гледай!
Съпровождам те и аз
сред обитателите на небето, теб обиколили!
Аз, мъртвият, Озирис, прониквам по моя воля
или в царството на мъртвите,
или пък на земята в царството на живите,
натам, където води ме желанието.

[Ambiguous]

О, ти, сияние сред самотностите нощни,
бог на кръга лунен, гледай!
Съпровождам те и аз
сред обитателите на небето, теб обиколили!
Аз, мъртвият, Озирис, прониквам по моя воля
или в царството на мъртвите,
или пък на земята в царството на живите,
натам, където води ме желанието.

Аномандър Рейк фор да уйн!

П.П. Докторе всъщност тук не мога да се съглася с теб, защото макар и да се стремиш към това ти никога няма да можеш да го постигнеш ти си живо същество и като такова си обречен на емоциите от които се отричаш, можеш да се опиташ да ги потискаш, но никога няма да можеш напълно да ги премахнеш.

П.П.П. Като каза, че не се опитваш да ми внушаваш нищо ти ми внуши, че не ми внушаваш нищо...mind fuck

[DoctorSatan666]

П.П. Докторе всъщност тук не мога да се съглася с теб, защото макар и да се стремиш към това ти никога няма да можеш да го постигнеш ти си живо същество и като такова си обречен на емоциите от които се отричаш, можеш да се опиташ да ги потискаш, но никога няма да можеш напълно да ги премахнеш.

Емоцията е само явление. И като такова аз не го отричам. Доколко определя нещо, това вече зависи изцяло от човека и неговото "ниво". Аз също имам емоции, но малко е значението им за мен. Те просто не определят нищо. Само ги наблюдавам, не ги отричам. Отричането и приемането им е в една и съща категория. А аз ти говоря за нещо извън това.... извън играта на приемане и отричане. Говоря за съвсем различно ниво на възприемане. Там където всички тези неща просто нямат значение(Но не защото е отречено значението им!). Но до това ниво не се достига чрез определено мислене, усещане, чрез концепция или доктрина.... даже тъкмо обратното - става с разпадането на всички тези неща. С връщането на човека до онази основа, до началото - отвъд всеки образ, мисъл, реакция, внушение и т.н. Така или иначе това за което говоря мога да ти го "предам" само чрез думи, тоест ти си обречен да го възприемеш отново като някаква концепция-образ. А то съвсем не е това. Така че трябва сам да "достигнеш" до него. Всъщност трябва сам да достигнеш до всичко, за да го разбереш.

Като каза, че не се опитваш да ми внушаваш нищо ти ми внуши, че не ми внушаваш нищо...mind fuck

Това което си написал като парадокс е точен пример за "нищото". Като описвам "нищото" то е неизбежно да го приведа до "нещо", до някакво описание, концепция, образ. И тогава вече идва това противоречие. А това за което говоря не може да бъде описано, защото там описанията също губят своя смисъл. Как ще опишеш нищо? Как да му сложиш етикет и да го приведеш до нещо познато? Как да внушиш нищо? Просто няма начин. Това е обяснението на този парадокс.
Освен това... по въпроса за внушенията.
Първо - аз съм говорител(писател), второ - ти си слушател(читател). Взаимовръзката между двете не зависи само от едното. Мога да напиша каквото и да е, но всеки ще го възприеме според себе си. Това как ти го възприемаш обаче си е твоя отговорност.

Възприетото зависи от нивото както на писателя, така и на читателя. Повечето от това което пиша, го възприемаш. Това е именно заради съответствието в нивата. Ако пиша всичките тези неща на един циганин, мислиш ли че ще долови дори 1% от написаното, като смисъл и дълбочина?


Btw готин аватар.

[RagioL]

Аз съм бог Тум,
самотен в необятните небесни светове.
Аз съм бог Ра,
изгряващ призори от храмовете древни,
както бог Ну.
Аз съм велико божество,
което себе си е сътворило.
Загадъчните сили на моите имена
творят небесните йерархии.
На моето издигане не пречат боговете,
понеже вчера съм
и утре.
Борбата упорита, която боговете водят
едни с други,
по моя воля става.
Знам тайнственото име
на това велико божество, което е в небето.
Аз фениксът велик съм на Хелиопол!
Аз съм пазителят на книгата съдбовна,
където всичко станало се вписва
и онова, което предстои да стане.

[defender]

Песента на леля Койка от рекламата на Стийм Моп:

"С песниииии, с песнииииииииии, животаааааа минава.
с блаженствооо и раааадооост и милии мечтииииии"

[RagioL]

Дефендърчо к'во ши кайш за езическите свещени писания мой човек?

[defender]

какво да им коментирам, с нищо не ме трогнаха, някаква безмислица, мисля че творбите на доктора са по-добри.

[RagioL]

Откровение глава 6 стихове:

1 И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди [и виж]!

2 И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.

3 И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди [и виж]!

4 и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.

5 И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди [и виж]! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.

6 И чух нещо като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.

7 И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]!

8 И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.

[defender]

всичко това си има чудесно тълкувание, което се съчетава със същността и съдържанието на цялата Библия

какво се опитваш да правиш

[RagioL]

Просто споменавам любимата си част.

[haritov]

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!



Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

[DoctorSatan666]

^Вапцаров е много добър ... Смешни са ми всички дето не го харесват, само защото използва груби изразни средства ....

Аз обаче предпочитам Далчев.

Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.

Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди:
не грешиш ти никога: не раждаш,
пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях:
вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.

1927 г.

[defender]

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО

Когато си беден, когато си слаб,
Когато трепериш за късчето хляб,
Когато отвсякъде, кой както свари,
Препъва те с крак и ти ударя шамари-
Недей се отчайва, недей се навежда,
Не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
В човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство какво са пари
Пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
Кажи си наум кротко думата „стига”
И вярвай, че пак ще спечели двубоя
С лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
В човека все пак побеждава доброто.

Автор: Недялко Йорданов

[DoctorSatan666]

^ Типичен пример за плебейска поезия.... Авторът се е комплексирал от наличието на "лоши" неща около себе си, затова изпитва нуждата да убеждава себе си и другите в истината на "доброто". Всъщност в този дух са и всичките сугестии за надежда, любов, разбирателство и "победа над злото". Тук не става дума за правене и чувстване на добро, а за ВНУШЕНИЕ кое трябва да победи. Та кой друг освен нещастните изпитват нуждата от идеята, че ще бъдат щастливи и доброто ще победи? Търсенето на доброто и изказването на надежда, че доброто ще победи, е всъщност компенсация за "кофтите неща" в живота. И обикновено тези, които търсят добрите неща всъщност искат да подтиснат лошите, да ги компенсират с нещо. Затова са всичките тези приказки и техните внушения - типичен пример за недостиг (който поражда комплекс), а недостига поражда търсене(което пък прераства в компенсация, понеже недостига не може да се запълни) ... И тези идеи изпълняват точно такава функция. Добрите дела пък са "психична награда" за това изживяване.

ПП: Това е само коментар, нека не започваме поредното безсмислено "осиране" на темата.

[defender]

ВСИЧКО ТИ НАПРАВИ (за най-малките)

Кой направил е цветята?
Кой с росица ги пои?
Кой им даде миризмата?
Кой ги с краски украси?

Кой на птиците крилата
дал е леко да летят?
Кой научи ги гнездата
в шумата да си строят?

Мравчицата кой научи
да скътва житце
и пчелата мед да смучи
от красивото цветче?

Всичко Ти направи, Боже,
Ти си всичко наредил!
Птичката да хвърка може,
че крилца си й дарил.

Ти направи небесата,
дните ясни и нощта;
Тебе славят на земята
и най-малките деца.

Автор: К.Величков

[RagioL]

[defender]

^
насинения, ти верно ли си от Бургас.....

[RagioL]

^
насинения, ти верно ли си от Бургас.....

Други предположения имаш ли женствени?

[RagioL]

Усещам някаква слабост у теб щом наблягаш на аватара.

[defender]

дай да не разваляме темата на доктора-мислител.