Поезия

[Ambiguous]

О, ти, сияние сред самотностите нощни,
бог на кръга лунен, гледай!
Съпровождам те и аз
сред обитателите на небето, теб обиколили!
Аз, мъртвият, Озирис, прониквам по моя воля
или в царството на мъртвите,
или пък на земята в царството на живите,
натам, където води ме желанието.

Аномандър Рейк фор да уйн!

П.П. Докторе всъщност тук не мога да се съглася с теб, защото макар и да се стремиш към това ти никога няма да можеш да го постигнеш ти си живо същество и като такова си обречен на емоциите от които се отричаш, можеш да се опиташ да ги потискаш, но никога няма да можеш напълно да ги премахнеш.

П.П.П. Като каза, че не се опитваш да ми внушаваш нищо ти ми внуши, че не ми внушаваш нищо...mind fuck