Броят се... поствай.
А междувременно...

От Томас Стърн Елиът


Ние сме кухите хора
ние сме натъпканите хора
покланяме се заедно
шлемове пълни със слама. Уви!
И сухите ни гласове, когато
зашепнем заедно,
са тихи и безсмислени
като вятър в сухата трева
или като миши стъпки върху счупено стъкло
в нашия сух килер

очертание без форма, нюанс без цвят,
парализирана сила, жест без движение

Тези, които пресякоха с отворени очи
другото царство на смъртта
ни помнят — ако изобщо ни помнят —
не като загубени устремени души, а само
като кухите хора
натъпканите хора.
II

Очите, които не смея да срещна й сънища
в сънищното царство на смъртта
те не се явяват:
там, очите са
слънчеви лъчи по счупена колона

там, едно дърво се люлее
и гласовете са
вътре в пеенето на вятъра
по-далечни и тържествени
от падаща звезда.

Нека да не доближавам
сънищното място на смъртта
нека също да надяна
такива свободни дегизировки
палто на плъх, гарванова кожа, пресечени петолиния
на нивата
и да се държа както вятърът се държи
да не доближавам —

не тази крайна среща
в помръкналото царство
III

Това е мъртвата земя
това е кактусова земя
тук каменните идоли
се издигат, тук получават
просбите от ръката на мъртвеца
под мигането на падаща звезда.

Така е то
в другото царство на смъртта
да се будиш сам
в часа когато ние
треперим от нежност
устни които биха целували
образуват молитви към счупения камък.
IV

Очите не са тук
няма очи тук
в тая долина на умиращи звезди
в тая куха долина
тая счупена челюст на нашите изгубени царства
в това последно място за срещи
опипваме заедно
и избягваме говора
събрани върху този бряг на подутата река
без зрение, освен когато
очите отново се появяват
като вечната звезда
многолистна роза
в помръкналото царство на смъртта.
Надежда само
за празни хора.
V

Хайде да се завъртим около бодливата круша
бодливата круша бодливата круша,
хайде да се завъртим около бодливата круша
в пет часа сутринта.

Между идеята
и реалността
между движението
и действието
пада Сянката
Защото Твое е царството[3]
Между понятието
и творението
между чувството
и отговора
пада Сянката
Животът е много дълъг
Между желанието
и гърченето
между мощността
и съществованието
между същността
и падението
пада Сянката
Защото Твое е царството
Защото Твое е
Животът е
защото Твое е Цар…

По тоя път светът завършва
по тоя път светът завършва
по тоя път светът завършва
не със взрив а с хленч.