^ Типичен пример за плебейска поезия.... Авторът се е комплексирал от наличието на "лоши" неща около себе си, затова изпитва нуждата да убеждава себе си и другите в истината на "доброто". Всъщност в този дух са и всичките сугестии за надежда, любов, разбирателство и "победа над злото". Тук не става дума за правене и чувстване на добро, а за ВНУШЕНИЕ кое трябва да победи. Та кой друг освен нещастните изпитват нуждата от идеята, че ще бъдат щастливи и доброто ще победи? Търсенето на доброто и изказването на надежда, че доброто ще победи, е всъщност компенсация за "кофтите неща" в живота. И обикновено тези, които търсят добрите неща всъщност искат да подтиснат лошите, да ги компенсират с нещо. Затова са всичките тези приказки и техните внушения - типичен пример за недостиг (който поражда комплекс), а недостига поражда търсене(което пък прераства в компенсация, понеже недостига не може да се запълни) ... И тези идеи изпълняват точно такава функция. Добрите дела пък са "психична награда" за това изживяване.
ПП: Това е само коментар, нека не започваме поредното безсмислено "осиране" на темата.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 02-28-2013 на 11:02