Поезия

[DoctorSatan666]

е как може човек да се обръща към тебе за да води някакъв диалог,

може би като "нищото с претенциите".

Как нищото би имало претенции...? Само живото и претендиращото за съществуващо носи онзи първороден грях на своето съществуване - то е обречено да бъде вечно на прага между "живота" и "смъртта", между "съзиданието" и "разпадането". А неживото и "нищото" не носи този товар, то не печели нищо, защото е "нищо", не се и разпада, понеже не е съществувало изобщо. И точно това не схващаш. Аз нямам никакви претенции, не казвам какво трябва да бъде, не съдя, не обвинявам, не внушавам нищо на никой. Всички тези неща служат на хората за да изграждат тяхната реалност - нещо което да нарекат свое, което да печелят, което да бранят, което се страхуват да изгубят .... затова са всичките игри и роли. Но това не е моята реалност. При мен тези неща се разпаднаха и загубиха значението си. Разбирам че само чрез тях можеш да ме уподобиш на нещо, с целта да ме "разбереш", и затова не те съдя. Но тези роли вече слабо ме касаят- Единственото, което пряко ме интересува е да вникна в истинската природа на нещата около мен и в мен. Нищо повече. Претенциите, самоизживяванията, игрите на доказателства, на защити, на атаки и т.н. вече толкова са ми втръснали... А ето че ти пак ме слагаш в тях. Но разбери, тези неща са ми толкова далечни...