Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Аз не съм писал стихове, но това ми харесва:

"Невидимото

„Бог никой никога не е видял.
Ако се любим един другиго, Бог
пребъдва в нас” (Йоан. 4:12).

1.
Поисках в порив чист
да видя аз душата си – невидимата моя,
която в мен живей и свойта власт
въздава в мисъл, чувство и във воля.
Но колкото ревниво да се взирах
аз чувствах я, ала не я намирах.
2.
Тогаз да видя жадно се заех
невидимия Бог. И помня още,
как денем молех се, но без успех,
как търсех Бога сред звездите нощем…
Но колкото усърден и да бях,
в безкрайния всемир не Го видях.
3.
И чух: „Безумецо, що дириш ти
невидимото със очи да зърнеш?!
Виж брата страдащ и го навести!
Побързай мъката му да прегърнеш!”
аз сторих туй. И в моя ближен тих
и Бога, и душата си открих."

Архимандрит Серафим

бива (си) го това