Поезия

[DoctorSatan666]

П.П. Докторе всъщност тук не мога да се съглася с теб, защото макар и да се стремиш към това ти никога няма да можеш да го постигнеш ти си живо същество и като такова си обречен на емоциите от които се отричаш, можеш да се опиташ да ги потискаш, но никога няма да можеш напълно да ги премахнеш.

Емоцията е само явление. И като такова аз не го отричам. Доколко определя нещо, това вече зависи изцяло от човека и неговото "ниво". Аз също имам емоции, но малко е значението им за мен. Те просто не определят нищо. Само ги наблюдавам, не ги отричам. Отричането и приемането им е в една и съща категория. А аз ти говоря за нещо извън това.... извън играта на приемане и отричане. Говоря за съвсем различно ниво на възприемане. Там където всички тези неща просто нямат значение(Но не защото е отречено значението им!). Но до това ниво не се достига чрез определено мислене, усещане, чрез концепция или доктрина.... даже тъкмо обратното - става с разпадането на всички тези неща. С връщането на човека до онази основа, до началото - отвъд всеки образ, мисъл, реакция, внушение и т.н. Така или иначе това за което говоря мога да ти го "предам" само чрез думи, тоест ти си обречен да го възприемеш отново като някаква концепция-образ. А то съвсем не е това. Така че трябва сам да "достигнеш" до него. Всъщност трябва сам да достигнеш до всичко, за да го разбереш.

Като каза, че не се опитваш да ми внушаваш нищо ти ми внуши, че не ми внушаваш нищо...mind fuck

Това което си написал като парадокс е точен пример за "нищото". Като описвам "нищото" то е неизбежно да го приведа до "нещо", до някакво описание, концепция, образ. И тогава вече идва това противоречие. А това за което говоря не може да бъде описано, защото там описанията също губят своя смисъл. Как ще опишеш нищо? Как да му сложиш етикет и да го приведеш до нещо познато? Как да внушиш нищо? Просто няма начин. Това е обяснението на този парадокс.
Освен това... по въпроса за внушенията.
Първо - аз съм говорител(писател), второ - ти си слушател(читател). Взаимовръзката между двете не зависи само от едното. Мога да напиша каквото и да е, но всеки ще го възприеме според себе си. Това как ти го възприемаш обаче си е твоя отговорност.

Възприетото зависи от нивото както на писателя, така и на читателя. Повечето от това което пиша, го възприемаш. Това е именно заради съответствието в нивата. Ако пиша всичките тези неща на един циганин, мислиш ли че ще долови дори 1% от написаното, като смисъл и дълбочина?


Btw готин аватар.