Цитирай Първоначално написано от VampireLover3 Виж мнението
Искрено ви благодаря за подкрепата, явно само тук мога да я получа! (hug)
С приятелят ми не знам дали мога да говоря относно тези проблеми, след като "най-добрите" ми приятели ми казаха, че им е писнало от това да ме слушат, представям си той как би реагирал, а те общо взето мислят по един и същи начин.
Преди не си криех емоциите, когато ми се плачеше - плачех, когато исках да викам- виках, но сега определено не е така. В училище, ако не си щастлив, започват да ти задават едни безкрайни въпроси, които ме карат да се чувствам странно, все едно нямам място там ако не съм щастлива като тях, в къщи не трябва да ядосвам по никакъв начин баба ми, а с приятелят ми за сега освен да се караме, друго не правим. Дори забелязвам как той ме отбягва, тъй като учим в едно училище .. ако се засечем по коридорите, той бързо ми казва "хайде трябва да влизам".
виж сега, щом го обичаш , ако той те обича няма да ти каже махай ми се от главата.
Заедно ще се опитате да го преодолеете и да сте по-щастливи и двамата. Ако е с теб, защото те обича, надали го кефи да си тъжна нон-стоп. Просто му имай малко повече доверие.
А пък, ако не си сигурна в чувствата му-поговори с него и го попитай директно.