Аз пък НЕ подкрепям идеята, че трябва да си хванеш гадже. Направо смятам, че не трябва. Според мен причината да се чувстваш депресирана е в самата теб. Имаш си приятели, явно имаш къде да излизаш и кой, не си някаква кисела краставица, че на никой да не му се излиза с теб. Явно на теб не ти се излиза. И като се накараш на сила да излизаш на дискотека, бар , кафе и т.н. не мисля, че ще ти стане по-добре. Да, ок, може би ще си прекараш добре за момента, но на другата сутрин пак ще ти криво.
А що се отнася до гаджето - наистина е много хубаво човек да е влюбен, да има някой много близък човек, с който да споделя всичко, да изпуска парата... Но мисля, че Той трябва да дойде сам при теб и то най-добре, когато вече си решила поставения проблем. Защото иначе проблемът ще се задълбочи, понеже ще го игнорираш. А, честно казано, не мисля, че човек, който не е намерил първо хармонията вътре в себе си може да има хармонична връзка с друг човек.
Моят съвет - говори със себе си. Абсурдно - да, обаче помага. Сядаш си вкъщи на някое приятно и удобно за теб местенце, пускаш си любимата музика за фон, ако имаш някакъв домашен любимец - взимаш го при теб и започваш да размисляваш за всички неща, които те правят нещастна. Конкретно. Ако ти помага - пиши си ги. Като изредиш повечето започни да мислиш защо тези неща те правят нещастна, какво ти пречат. И след като измислиш и това - започваш с конкретните решения как да се реши този и онзи въпрос. Ако си проведеш сама този "разговор" и успееш да идентифицираш поне някои от проблемите, веднага, още тогава, ще ти стане по-добре. Човек се плаши от неизвестните и неформилирани неща, защото те са непредсказуеми и нерешими. Като "видиш" проблемите, като ги конкретизираш, ще видиш, че не са нерешими, не са патологични и с малко труд и воля, могат да бъдат преодолени.
За да не звучи всичко много общо ще дам пример от личния си живот.
До някое време бях много слаба и никога не съм мислила за фигурата си, какво ям, колко тежа и т.н. От един момент нататък обаче това се промени и постепенно започнах да трупам излишни килограми. В началото се самозаблуждавах, отричах пред себе си, купувах си дрехи, които да прикриват проблемните зони, стягащи чорапогащници и т.н. В един момент се стигна до там, че аз всяка сутрин прекарвах по 1 час в преобличане и мислене какво да си сложа, че да се чувствам добре. Този един час ме зареждаше с изцяло негативна енергия, защото колко повече се преобличах, толкова повече кусури си намирах и толкова по-безнадеждно ми се струваше всичко. Излизах за работа раздразнена, огорчена, обезсърчена. Като пред мен вървеше някое слабичко или нормално момиче, очите ми окапваха, сякаш съм мъж, зяпах я и...завиждах страшно много! Направо се озлобих. Цялата ситуация беше като отрова за мен. Опитвах с диети, с тренировки вкъщи, планове, но покрай работата и университета и личните ангажименти всичко това отиваше по дяволите. И в края на миналата година аз проведох този " разговор" със себе си. Попитах се - кое ме мъчи, не ми харесва - изброих си няколко неща; кое от тези неща ми причинява най-много болка, дискомфорт, кое най-много ми трови живота - лошата фигура; решението - целенасочено отслабване. За това тази година знам какъв е моят приоритет. Оставила съм другите неща на заден план и съм организирала ежедневието си около решаването на проблема. Макар все още да няма видими резултати отвън, отвътре ми е пролет. Като видя слабичко момиче пред мен да върви не ме облива завист, а се замечтавам какви дрехи ще мога да нося, веднъж щом и аз стана така хубава като нея; как няма да ме е срам да се снимам на плажа; как няма да пропускам походите на планина с колегите.
Извинявам се за просторния пример, но не мога по-накратко да предам същественото.