Тодор Живков - Ловец на върколаци

[Win4estar]

Така, туй чудо е само малка част от началото на историята, ще ъпдейтвам редовно ако има интерес.


Провалихме се. Тодор е мъртъв и сега те идват след мен. Не мога да се свържа с никой от останалите. Опасявам се, че съм останал само аз.
Знам, че времето ми изтича и едно единствено нещо ме възпира да изпия ампулката цианид, примесен със сребърен нитрат и живак - надеждата, че ако опиша историята ни в тези страници, след време може да попадне в ръцете на точния човек.
I
Всичко започна, когато бях на 11 години. Беше средата на Май и с родителите ми бяхме отишли на почивка в една уютна хижа в полите на Витоша. Като всяко градско дете и аз бях запленен от природата - прекарах целия ден гонейки пеперудите и малките гущерчета, стрелкащи се между камъните. Прибрах се на смрачаване, изморен и запотен, излапах лакомо вечерята си и след това легнахме да спим.
Бяхме събудени от странен шум през нощта. Баща ми каза, че ще слезе долу да провери какво става, облече се и се приближи до вратата, когато се чу ревът. Паникьосах се и не знаех какво да правя, единственото нещо, което съумях да сторя в паниката си, бе да се мушна в близкия гардероб. В този момент вратата се отвори с трясък и съществото влезе в стаята.
Още чувам писъците им. И след толкова години все още ми се случва да се събудя посред нощ разтреперан и облян в пот.
Свестиха ме непознати гласове. Открехнах съвсем леко вратата и видях четирима мъже. Носеха пушки и гледаха право в мен.

[CoNviCt]

Обещаващо заглавие. Толкова. Трябваше да е изключително креативно, различно. А всъщност е потенциално копие на филм, който въртяха по кината. Разочароващо.
Откъсът е добър. Леко постен, но интересен. Или поне би бил, ако бе оригинален. Забрави всичко, което си чел! Забрави всичко, което си гледол! И започни да ТВОРИШ.