Здравейте. Току-що се регистрирах в тоя сайт, макар че следя темите от няколко месеца насам. ;д
Та, имам един проблем, и ще са ми полезни вашите съвети, направило ми е впечатление, че умеете да помагате в разни 'проблемни' ситуации. ;д
Long story short : Преди около месец, мисля, взеха да се случват странни работи с едно момче от училище. За протокола - почти на 16 съм, в девети клас. Та тъй де, всичко започна, докато с приятелките ми бяхме пред класната стая по време на междучасие и си говорехме, както обикновено. По едно време минава някакво момче по коридора и така очевидно ме зяпаше (върви напред, главата му - обърната към мен), че чак ме хвана срам. Бре, викам, сигурно нещо ми има, и почнах да разпитвам останалите дали не съм се разрошила нещо, или гримът ми да не се е размазал - не. Естествено - лапета като лапета, взехме да мислим, че нещо ме харесва. Аз по принцип не вярвах, ама вече взе да става повече от ясно, че си е баш така - всеки път, като се засичахме по коридорите имаше супер продължителни заглеждания, дълъг очен контакт и т.н. Май няма да е short мойта работа, ама 'айде. ;д
И един ден, в голямото, една приятелка ме извика да отида с нея до WC, да ѝ държа чантата и якето. Стоя си аз, облегната на стената, и изведнъж се пръкна оня зяпач и постепенно взе да забавя крачка и да се насочва към моя милост, както маршируваше по коридора. Леле, викам си, тая да излиза по-бързо, че да не ме заговори... И естествено, стана белята. ;ддд Идва той ТОЧНО до мене и ме пита нещо от сорта на : 'Не ти ли тежат тия двете чанти?', ама с такава увереност, че направо настръхнах. Измънках нещо, че си ми е добре тъй, и тоз' като награби чантата на Г. /приятелката ми ;д/, хаха, е, паднах. Слава Богу, не буквално, че съвсем щях да се изложа. Викам : 'Е мерси, ама няма нужда', нали, ама човекът стои като на пост и не мърда. Излезе тя, той ѝ даде чантата и ми каза 'Чао'.
Сладка историйка, а? Да, ама не. Тоя стана няк'ъв преследвач, честно. А аз съм си кротък човечец, който не иска да бъде закачан от някой случаен, ама видите ли, не ми бил такъв късметът. Тая Г. взе да ми се кара, че не съм оценявала жестовете му /'щото какво ли не още нямаше след тази първа среща../, и сега вече започнах да получавам бележки от него, защото явно се познава с едно момче от класа ми, и той ми предава всичко. Знае ми името, разбира се, и по коридорите не само се зяпаме, 'ми и фамилиарничим. 'Здрасти, Кате'. Еми чао. Ама то няма отърване. Където съм аз, цъфва и той като майска роза. И сега наскоро получавам бележка, в която ме моли за среща насаме. Ей тука е кулминационният момент. Какво да правя сега, като от всички страни ми набиват да изляза с него, явно бил добро момче, ама аз си имам някои предубеждения... Честен кръст, ник'ва идея.
Адски много благодаря на хората, които ще дадат някакво мнение по въпроса, идейка, нещо. Въобще мерси, че сте прочели тоя летопис. Long story short, аха, че как.
П.С.: Момчето е от 12 клас, което малко или много, си ме плаши по разбираеми /или не?/ причини.