А сега де.

[Dolores 'Lolita' Haze.]

Автобусът спря пред Община. Пред Общината има много пространство, с много пейки, пръснати из него. Бях подранила с около пет минути, но ТОЙ беше там. Видях го в далечината, беше седнал на една от пейките, и като ме видя, ми махна и стана. Крачеше към мене със същата увереност, с която ме беше заговорил, и с която ме гледаше съвсем в началото. След като разбрах този факт, направо имах чувството, че ей сега ще се стопя и ще се размажа по паважа от... Не знам защо... Дойде при мен, прегърна ме и ми каза, че се радвал да ме види извън училище, най-после. Кимнах одобрително и измъкнах нещо като ''Да, нали?''. Разходихме се мъничко из Центъра, говорейки си за най-различни неща. Дрънках за каквото ми паднеше, в общи линии. Но пък за сметка на това, винаги внимавах за това да му направя добро впечатление. Изглеждаше толкова щастлив да бъде при мен, или имаше чудни актьорски умения. Което и да е било от двете, не ме интересуваше особено. Справи се блестящо. Седнахме на една пейка след кратичка разходка. Беше много студено, и той преди това ми беше предложил да отидем в ''Неделя'', обаче преди това решихме да поседнем малко на въздух. Стоим, стоим, говорим си. И по едно време зад мене излая някакво куче, ама така рязко джафна, че аз несъзнателно подскочих, стреснах се (представих си веднага как се мята да откъсне наконтената ми глава). И... Борислав направи един значително... прекрасен ход. Хвана ми раменете, като ги стисна леко (признак, че и той се беше стреснал, от моята реакция обаче ;д) и ми каза : 'Спокойно бе!', с такава сладка усмивка (защото беше загриженост). Ошашавих се. К'ви бяха тея волности? Хаха, волности, да бе. Размазах се като масло на филия (проличало си е от мазната ми усмивчица, гарантирам). Нататък. След тази проявена близост, се отпуснах значително повече. Вървяхме много близо един до друг по пътя към "Неделя"-та. Като седнахме там, бяхме един срещу друг. Каза ми, че косата ми е много хубава. Аз яко се изцепих. "За да върна жеста - имаш яки кецове.'' Изхили се Борко, какво му остава. Далеч от истината. Целият беше прекрасен, триста пъти по-хубав беше от моята коса. Изглеждаше толкова по-различно, и, честно да ви кажа, между нас да си остане (колкото и човека да сме ;д), беше адски секси. Така де, говорехме си и там, гледахме се в очите, задавахме си разни въпроси... И така, постепенно започнахме и двамата да ставаме все по-искрени един към друг, т.е., започнахме да се питаме за нещата, които истински искахме да разберем за другия. Какви ли не ги приказвахме, стигнахме до въпроса с гаджетата даже. Питахме се за бройки, аз си казах правдата, хич не ми дремеше, вече бях наясно, че няма да ме съди за 0 брой гаджета в списъка ми. Той имал 3, и ми разказваше за тях общи работи, защо бил сбъркал и т.н. После се питахме какво търсим (въпросът беше другояче зададен, но това беше общо взето), т.е., какви 'половинки'. Беше разговор, пълен с майтапи, беше страшно приятна атмосферата около и в нас. Разправях аз моите философии за днешните любови и т.н. Той се дивеше на 'компетентното ми мнение', вика, че щял при мене да идва, като имал житейски проблеми, да помагам. ;д Предложи ми да стана психолог. ;д И т.н. и т.н. Не мога да разкажа всичко (защото, разказвайки го и на моите приятелки, вече повечко неща ми се губят сигурно), но ето как завършва днешната приказка. Тръгнахме си от сладкарницата, изпрати ме до спирката ми. И....там вече.... Оф, толкова ми е нереално всичкото това, направо съм още в нещо като транс. Да, транс си е баш. Ами, хора, стояхме прегърнати отстрани на спирката. През цялото време, докато не ми дойде автобусът. Просто отидохме на спирката. Той ми каза, че съм страхотен човек, и честно казано, не можел да проумее, че за възрастта ми умея да размишлявам толкова трезво. При което аз му благодарих за думите, и той ми каза, о, за нищо, и ме прегърна. Само дето ръката му остана на рамото ми. Мале, НЕ МОГА, ще припадна само при спомена за това... Продължи да ми говори, как в началото ме забелязал, защото ме харесал на външен вид, но толкова се радвал, че съм се оказала такава, и същевременно единият му пръст си играеше с кичура ми. Аз му заявих, че харесвам прямотата му, и начина, по който ми е показал симпатиите си, и че малко хора биха имали смелостта да го направят така. Както някой съфорумник беше казал, между другото, май от нечие изказване съм попила малко. ;д Говорехме си така още около 5 минути. После проклетата скрибуцаща бричка се дотътри, и трябваше този ден да приключи.
В автобуса /бричката/ си направих равносметка, и установих, че съм страшно щастлива. Чувствам се уникално добре... Мисля си за него, откакто съм се върнала вкъщи. Нон.Стоп. Леле, завъртя ми главата тоя момък, ей...

[shmatarok]

Размазах се като масло на филия (проличало си е от мазната ми усмивчица, гарантирам).

Моля те, напиши книга.