Първо искам да се извиня за грешката. Забелязах, че сбърках жанра, но това не е от незнание а просто като малък наще ми пускаха непрекъснато подобни класики и от тогава съм свикнал да му казвам рок... та така де.. навик, какво да го правя.

Разбирам те. Текста е определено доста дълбок и може да се разсъждава много по него. Наскоро питах няколко познати от даскало и се учудих (защо ли?) как може да мислят толкова повърхностно и да приемат целия текст буквално без да вкарат нито грам разсъждение или логика защо. Иначе успях мисля да вникна в думите ти и смея да кажа, че аз споделям твоето тълкуване до голяма степен.

Stairway to heaven- безспорна класика.
Първо искам да уточня, че особено при подобни песни аз приемам думите "рай" и "ад" не като някакво място, още по-малко като материално такова, ами "рай" като момента в който човек е доволен от това което е и това което е направил и е достигнал истинско (душевно)блаженство. И от тук нататък не мисля, че имам какво повече да кажа. Песента отразява ценностната система на някои хора(голяма част), които се чувстват удовлетворени след като натрупат голямо материално богатство за сметка на духовното и душевното такова. В една друга тема четох където говорите именно за това- "душевна храна". Лично според мен трябва да има баланс м-у всичко, всичко трябва да бъде уравновесено, тогава бих се чувствал истински блажен.