Помощ! Синът ми отказва да ходи на училище и се затваря в къщи

[DoctorSatan666]

Сега имам жена, работя това което винаги съм си мечтал, получавам нелошо заплащане и след 2 години ме чака перспективна работа и нов живот в САЩ...

Браво на теб. Победил си една чудесна възможност(каквато е депресията) с разни плоски, плебейски изживявания за пълноценност.

Депресията е много специфичен период за всеки преминал през нея , и може би ще сбъркам ако давам насоки. Но все пак, през моите очи, депресията беше край и начало. Беше край на старото ми аз, онова което все искаше, все беше недоволно, на което все му бяха налагани разни неща. Но какво всъщност е депресията - тя е разпадане на личността - на УСЕЩАНЕТО на човек за себе си. Тъй като личността се гради изцяло върху оценки, желания, стремежи и его-изживявания, когато всичките тези неща пропаднат, човека се чувства все едно е в ада. В резултат личността започва да умира. Единствения начин да се спаси е да се запълни с нови стремежи, мечти, хубави преживявания и т.н. глупости. ИЛИ! Ако човека има малко смелост, може да "скочи напълно в бездната" и да "умре" напълно. И чак тогава да види че в действителност не е живял, а само се "преживявал" разни неща - това което цитирания от мен потребител прави сега - има хубава работа и хубава жена, преживява хубави неща, спрямо които се самоопределя. Ако го уволнят и жена му го напусне, пак ще оклюма. Това е защото личността му има нужда от основа, нещо на което да стъпи, неyf с което да се "храни", с което да се определи и "изживява".
---------------------------------------------------------------
Затова, моя съвет към авторката е: НЕ ПРЕДПРИЕМАЙ НИЩО И ОСТАВИ СИНА СИ НА МИРА! Това че синът ти страда е единствено защото му е втълпен един свят, в който той не може да живее. Един свят на фалшиви очаквания и стремежи, който той не може да постигне. И затова носиш вина изцяло ти. Защото именно родителите имат гадния навик да проектират себе си върху децата си. И после защо се чувствал гадно. Нормално е, когато не може да покрие наложените му стандарти, да се чувства гадно. Още повече, когато му е втълпено че тези стандарти са негови. Тогава идва вината и нещастието. Остави синът си да го преодолее сам, както си може. Така или иначе това зависи изцяло от него. Или можеш да пробваш да го спасиш като му предлагаш нови и нови его-стимули, или можеш да го оставиш да "умре", и там той да намери сам своя път и да се прероди.

Естествено, това е от моя гледна точка, като човек също страдал от депресия. Възможно е синът ти да е поредния путьо, като тоя дето съм го цитирал. В такъв случай единствения начин да го "спасиш" (или пък той сам да се "спаси") от депресията е да го залъжеш с някакви нови себе-изживявания, нещо което да повдигне самочувствието му и да го вкара "обратно в матрицата". Все пак, тя на това се гради.

ПП: inb4 someone is mad. Не претендирам за общовалидна истинност на написаното. Просто споделям мнение.