Цитирай Първоначално написано от vladyman Виж мнението
Така, ще ви дам моето мнение по въпроса, но първо малко предистория:

Аз съм на 25, като имах абсолютно същият проблем като вашият син и то на абсолютно същата възраст. Медицински проблем, който доведе до проблеми в училище, натрупване на емоционални травми и, в крайна сметка, тотален отказ от изпълняване на каквито и да е задължения. Пристрастих се към компютъра, защото той (то?) беше единственото нещо което ми доставяше удоволствие, не изиксваше почти никакви услилия от моя страна и ми даваше да се чувствам пълноценен. Да чукна на дърво успях да се оправя, но загубих години от живота си.

Така, сега по същество. Първото нещо, както са казали и хората над мен, е да накарате сина ви започне да посещава психолог. Намерете най-добрият възможен, не жалете пари или услилия. Имайте на предвид следното нещо - психолога не може да помогне на сина ви. Той може единствено да помогне на сина ви да си помогне сам. Това е много важно. Инициативата трябва да бъде на сина ви, няма как да бъде нечия чужда. Лечението ще отнеме много време и няма да е лесно, нито приятно, и - колкото и да ми е неприятно да го кажа - няма да бъде 100% успешно.

Сега, има и нещо друго което трябва да споделя с вас. Както казах, инициативата трябва да бъде на сина ви. Той ТРЯБВА да иска да се промени. Но, много е вероятно да не иска да го направи. По ред причини. Така беше при мен, така е и при повечето хора със зависимости. Затова, ако видите, че посещенията при психолога си минават а промяна няма, то знайте, че трябва да се подготвите за наистина драстични действия. Действия които никой родител не би искал да причини на детето си, действия които е много възможно да развалят завинаги взаимоотношенията ви със сина ви, но действия които ТРЯБВА да направите ако искате да помогнете на детето си. В моят случай баща ми ме изхвърли на улицата. Буквално. Даде ми 1000 лева, една торба с дрехи и ме остави пред НДК, заявявайки, че не иска повече да ме вижда или да чува за мен. Аз го напсувах, а той се разплака. Бях на 20. Мразех го. Много...

Никога повече не сме говорили за този момент, но едва наскоро разбрах, че с този финален акт на родителска саможертва той ме спаси. Защото като останеш на улицата, забравяш всички зависимости и емоционални проблеми които имаш. Спал съм на пейките пред НДК. Сега имам жена, работя това което винаги съм си мечтал, получавам нелошо заплащане и след 2 години ме чака перспективна работа и нов живот в САЩ...

Това което се опитвам да ви кажа е да не се отчайвате. Имате сериозен семеен проблем, проблем с който повечето родители не се сблъскват. Но проблема е решим. И - ако проявите необходимата решимост и твърдост - след години вашето дете също ще може да постигне мечтите си и да ви накара да се гордеете с него. Не забравяйте, че точно този вид проблем по правило се среща предимно при умни и способни деца. Пожелавам ви съвсем искрено успех !

Не аз съм твърдо против това, хората са различни, някой прескачат трапа, други затъват до шия и тн тн .. психолога ще помогне ако е смеен терапевт и е специалист по психотерапия ли кво е там, специален детски психолог .. крайните мерки няма да помогнат ..