Старата ми любов пак е в главата ми :)

[JDeel]

Не мисля, че си заслужава. Аз прекъснах една такава три-годишна връзка от разстояние, 3 месеца по-късно я продължих със същият мотив за влюбеност като теб, но се оказа, че тя връзката си се беше амортизирала. Освен това и от разстояние е много по-лесно да се обичаш с някой, отколкото ако всеки ден трябва да решаваш дали можеш да живееш с недостатъците му. Не си вярвай на себе си толкова. В момента сигурно ти се струва, че той е най-великата ти любов, но със сигурност сама ще се убедиш в обратното.

Човек е обичан толкова-колкото и така-както мисли, че заслужава.
Повярвай, че заслужаваш по-различна любов и тя ще ти се случи.

Ако хипотетично авторката реши да сложи край на тази връзка още сега, мислиш ли че на другия ден през главата й няма да мине мисълта "Какво направих???"? И може ли тя още сега да усети, че и нейната връзка се е амортизирала по същия начин като твоята, само защото е прочела написаното от теб? ))

Аз мисля, че най-важното е това:

...толкова и се обичахме. Умирах за него както и сега...

... и на мен поне нещата не ми изглеждат амортизирани

[tseti]

да може да съ му писала да не ме търси но така или иначе
той не се е вслушал в мойте думи защото след смс няколко дни по късно ме потърси...да и оня ден говори с мен по скайп и още една приятелка.... да умирах за него и все още е така.. )

Просто не ми е лесно просто ей така да му кажа хайде да възвурнем връзката си просто аз н е съм директен човек... Та мисълта ми е да деиствам по заобиколно )