Просторът прозира в прозорец прозрачен,

примамка приятно пристига при мен.

Пряко през пръстите пръска прощално

приятни пространства пред празничен ден.



Прикрито протягат продажно през примка

пристрастни призрачни празни мечти.

Притискам приятелско пространство приведена

просто просторът прозира през мен...




***
Леден бряг, осеян с жито, краеречен.
Смелост, ромон на криле
дързост и ухание на храм.
Приласкавам животинско дръзновение.
Молба за праскови и огън.


***
Линии, надраскани с мастило.
Силует на приказка рисувам в тях.
Оплетен лабиринт за нея тъй очакван-
ах, трябва да е трудно на света.

Защо във рамка, а не само със контури
на белия лист да нарисувам аз...
Защото ще познае се идеята
и гръб ще ми обърнете тогаз.

За това ще драскам по картината
докат се нищо в нея не гадай
и ще кажете:
"Велика...векика е картината..
ела и ти я разгадай"