Здравейте. Мразя се че се стигна до тема в форума, и мнения от непознати.. Но просто в момента нямам с кой да поговоря, нямам толкова близка приятелка или приятел на който да споделя за това, вие ще играете тази роля. Моля още от сега не ме критикувайте прекалено. Случая е следния (пиша всичко от вътре,както ми идва):
Преди една година тръгнах с приятеля ми Н. В началото беше всичко много приятно, много готино. Запознахме се чрез фейсбук, и той ме покани на кафе. Излязохме, и макар да се познавахме от малко си личеше че има тръпка и тръгнахме. Беше повече от супер, мисля че няма нужда от подробности - всеки ден той идваше в нас, излизахме ходехме на разходки, понякога с колата му ходехме в някое друго градче на кафе, на разходки и т.н. Изобщо забавлявахме се много, заедно. Аз знаех че го обичам и той изпитваше същото към мен. Тук е мястото да споделя, че в началото,още когато не се познавахме добре, той си замина за България за 2 седмици(ние сме в чужбина) и аз направих грешка с друго момче, (просто физическа изневяра, за която след това съжалих много,но не можех да върна назад нещата), и той беше като в шок. Успя да намери сили да продлължим. Аз го попитах дали ще го преживее или просто да се разделим, мислех че съм го загубила, но той тогава каза че не можел въпреки всичко без мен и че иска да продължим.. И така продължихме, та 1 година направихме.. През този период от както сме заедно, сме имали и много лоши караници, и моменти когато си мислех че това е края, че всичко е свършило,но не- винаги намирахме начин да се сдобрим. След 3 4 месеца заедно, се преместихме в една квартира и с Н. заживяхме заедно. Да ви кажа много е трудно съжителството,когато не си свикнал с другия човек или го познаваш от малко време. Имахме и там доста караници,докато свикнем един с друг.. Заради това че заживяхме без да се опознаем добре един друг, веднага много се карахме и на мен един ден нещо ми прищрака, писнало ми беше само да се караме с него, и той само да ходи събота и неделя при приятелите му,а мен да ме оставя сама и му вдигнах скандал- казах му щом са му толкова важни да си събира багажа и да се маха, и че не го искам повече (не беше така просто в яда си бях откачила). От тогава не живеем заедно,но въпреки това, тогава пак продължихме -аз го потърсих да му се извиня след няколко дни и се сдобрихме и почнахме да се виждаме,осъзнах тогава че аз не мога без него.. Не мислете че сме имали само лоши моменти - имаме и хубави. На миналата нова година бяхме заедно на България, беше хубаво на Новата година.. Та през цялата ни връзка, винаги когато сме се карали усещах че съм обичана, усещах и имахме моменти в които връзката ни беше много силна и красива, с времето аз ли я прецаках, той ли, двамата ли,но сега просто той от Нова година насам се държи много гадно с мен. Все ме обвинява, че не съм била сериозна, че не съм го била обичала достатъчно и че не съм му била обръщала внимание ... Снощи се скарахме, дори в момента плача, и сълзите ми сами излизат.. Той коренно се промени - може ли човека, когото обичаш да казва "По-добре си намери някой друг който те прави по-щастлива от мен. Направи ми услуга и се напиши необвързана и казвай на всички че не си обвързана? " ... Не знам, ама това за мен не е нормално. Аз искам да си спася връзката ни, но той мисля че вече не иска.. Незнам, какво да правя, незнам самата аз,дали е възможно да се върнат пак хубавите мигове, да оправим връзката си или просто е изчерпана тотално? Това всичко ме товари, не мога да мисля за нищо друго, не мога да ям, не мога да спя, и се изтезавам цял ден. Единствения въпрос който ще попитам е , според вас,дали връзката ми може да се спаси или е тотално загубена ? Благодаря на всички стигнали да прочетат темата ми до края.