Цитирай Първоначално написано от Ivaaaaa Виж мнението
Щруди от известно време се каня да те питам нещо. Знам може да е странооо, ноо. Та, интересно ми е родителите ти какви хора са, с какво се занимават, в каква семейна среда си израснала, смяташ ли, че са те възпитали добре, какви са най-важните уроци, които си научила от тях, по-строги или по-мекушави са, имаш ли братя, сестри? Ако не искаш не ми отговаряй ;]
лол, ако щеш ми вярвай, точно за това писах и го изтрих.. :>
Краткото, което мога да пусна без да се разрева:

-Мама е консервичка. От онеЗ дето трябва да пипнат и видят, за да повярват. Ама е много добра, силна и прекрасна. Преди време се бях запознала с едно момче, което страда от една гадна болест (на нервна основа) и веднъж било дошло до вкъщи да ми подари някаква икона (мен ме е нямало), а майка ми веднага го отпратила, защото го мислила за наркоман. Та тя е от хората, които съдят хората по корицата, от хората, които не обичат циганчетата, от хората, които като че ли мислят първо лошото.. и така.. но наистина е добра, прекалено грижовна и така..

-Тати беше най-най-най-НАЙ-прекрасния татко на планетата. Винаги беше усмихнат, със страшно чувство за хумор, ааааадски грижовен, готов да защити винаги близките си, способен да се сприятели и нагоди с всеки и общо взето всички около него му се радваха, защото беше слън-це. А аз честно казано изпитвах някакво леко страхопочитание и не помня да сме си играли като деца.. Даже не се гушкахме, но толкова много усещах, че ме обича. Веднъж се беше прибрал вкъщи, след като отсъства за около седмица и помня все едно беше вчера как се затичах (аз, метър човече) и му се хвърлих на врата.. Беше най-най-готиния татко и ми разрешаваше всичко, което мама ми забраняваше. Това ми липсва най-много, не че не съм на 21 в момента и мога да си правя всичко без да питам, но мама винаги е против нещо си, а ми липсва именно подкрепа.
С него сме обикаляли суууууупер много по разни горички и местенца, брала съм цветя, гъби, ходехме за риба, засаждахме дръвчета и всичко това се е случвало когато съм била.. под 10 годишна и го помня наистина все едно е било вчера. А когато започнах да се оформям като човече и си заформях хобита, винаги ми обръщаше внимание и се интересуваше от това, от което и аз и ме насърчаваше да продължавам да се развивам, искаше да ходя по някакви конкурси веднъж, понеже бях нарисувала една много готина къща, искаше да ме прави архитект по едно време :д.. Помня и как ми показваше папки с хербарии и ми беше толкова интересно, понеже е завършил в лесотехническия и вкъщи беше пълно с такива.. А много ясен спомен ми е как бях заспала сгушена в него в колата, докато се връщахме от някъде.. даже помня и улицата, на която се събудих. Една вечер пък преди да заспя седна на леглото ми и ме попита къде искам да ме заведе.. и аз казах 'в зоологическа градина'.. и той ми се изсмя и каза, че ще отидем на всякъде..
/Много мога да пиша, но не искам повече..

Колкото до възпитанието.. 'наследила' съм малко затвореността и консервативността на мама, но е мнооооого дълбоко засадено в мен и всячески се опитвам да го изкореня и знам, че съм способна и мога. Дори не се имам за такава, просто.. да кажем, че 'спирачките', които притежавам, са ми от нея.. :3 Защото винаги когато се спирам/ограничавам за някакви неща, знам че са глупави и не бива, ама.. ще го оправя!
А от баща ми.. той е единствения човек, по който се и ще се водя в живота.

Имам брат, с който не си говорим, защото нямаме какво да си кажем, иначе е готин.