Хей хора, историята е следната: много рядко харесвам някого истински, но ето че се появи един Х. Нали ок - забихме се, видяхме се след това и тръгнахме.. както му е реда.. г/д един месец ходехме, но се виждахме рядко. През това време съм си общувала повече с брат му, от колкото с него. Когато с Х си бяхме заедно, всичко беше перфектно. Вярно, не се отпуснах съвсем (заради гореспоменатата причина - не се виждахме много) и държах повече на приятелите си (страх). Но с Х всичко беше чудно - бяхме, колкото еднакви, толкова и различни.... но ето, че скъсахме... не знам, защо толкова ми пука - не трябва... особено след тъпото му оправдание, въпреки че брат му ми каза, че се бил разплакал след това ... -.- това се случи миналата седмица... но ето, че в момента има игричка с един негов приятел - да, симпатичен ми е факт, но усещанията не доближават тези с Х въобще... и в момента не знам, дали използвам това момче, за да ревнува Х и за да ходя до училището им и да го виждам... а той дори не иска да говори с мен..
Знам, че не мога да си върна Х, но не знам и до колко ще бъде честно да бъда с другото момче... след като още плача (забележете.. плач.. -.-) за малоумния идиот Х... В момента не знам, какво питам... просто искам да спре да ми пука за всичко..

Предполагам, че ако има някой, който също си харесва хора трудно - би ме разбрал, защо толкова много харесвам Х..