Здравейте , не за първи път пиша тема тук , защото не веднъж съм получавал доста добри съвети.Та да минем направо към историята.Запознах се с едно момиче , в което се влюбих още първите дни , за съжаление нещата се развиха така , че за нея съм "просто най - добрия и приятел". Излизаме всеки Петък , смеем се , говорим си , но за нея съм просто приятел и може би проблема си е в мен , защото не искам да се примиря с този факт.Напоследък не знам какво се случва с мен - нямам желание за училище , нямам желание за кафе , нямам желание дори да изляза в Петък вечер с приятели на дискотека.По цял ден стоя и проверявам профила и в фейсбук , като глупак надявайки се , че може би един ден ще имам шанса да сме заедно , но със всеки изминал ден тази надежда си отива и аз се обърквам все повече и повече.Тя е момичето , за което винаги съм мечтал - мила , скромна , красива и винаги ме разбира и ми помага и може би някой от вас ще кажат : " Е к'во толкова , има още 3 000 000 000 момичета , все ще има и друга". Е може би има , но ми отне 5 години за да срещна нея така , че няма да се откажа от нещо хубаво само , защото е трудно.Въпросите са ми.
1.Имам ли въобще някакъв шанс с нея?
2.Как да подходя за да и покажа , че искам да сме повече от приятели ?
3.Имали ли сте подобна ситуация ? ( И ако "Да" , какво направихте и как се развиха нещата ? )
Благодаря ви предварително , и да допълня аз съм на 17 а тя почти на 16 (ако това е от полза) .